Устоите на Земята (Част първа)
- Автор: Фоллетт Кен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Устоите на Земята (Част първа)». Краткое содержание книги:
— Вярно — отвърна Том с дълбокия си, дрезгав глас. — Може би Бог ме е запазил, за да помогна на приор Филип в неговата беда.
— Строител теолог — подигра се Уейлрън.
Посивялото от прах лице на Том леко се зачерви. Филип си помисли, че Уейлрън трябваше да е доста смел, за да се заяжда с толкова едър мъж. Нищо, че Уейлрън беше епископ, а Том — обикновен зидар.
— Каква е следващата ви стъпка тук? — попита Уейлрън.
— Трябва да обезопасим мястото, като съборим останалите стени, преди да са срутили върху някого — отвърна съвсем кротко строителят. — После трябва да разчистим обекта за новата църква. Колкото може по-скоро трябва да намерим високи дървета за греди на новия покрив — колкото по-дълго съхне дървото, толкова по-добър ще е покривът.
— Преди да почнем да сечем дървета — заговори припряно Филип, — трябва да намерим парите, с които да платим за тях.
— Ще поговорим по-късно за това — подхвърли Уейлрън загадъчно.
Репликата заинтригува Филип. Надяваше се, че Уейлрън има план как да се съберат средства за построяването на новата църква. Ако приоратът трябваше да разчита на собствените си източници, нямаше да може да се започне години занапред. Беше се тормозил над това в последните три седмици и все още не беше намерил решение.
Поведе групата по разчистената между развалините пътека към портиците. На епископа му трябваше само един поглед, за да се увери, че участъкът е в ред. Оттам продължиха и прекосиха моравата към къщата на приора в югоизточния ъгъл на манастирския двор.
Щом влязоха, Уейлрън смъкна наметалото си, седна и протегна бледите си длани над огъня. Брат Милий, магерникът, поднесе греяно вино в малки дървени купи. Високият гост отпи от своята и заговори на Филип:
— Хрумвало ли ви е, че Том Строителя може сам да е запалил пожара, за да си осигури работа?
— Да — отвърна Филип. — Но не смятам, че го е направил той. Трябвало е да влезе в църквата, която беше заключена добре.
— Може да е влязъл през деня и да се е скрил вътре.
— Но тогава нямаше да може да излезе, след като започна пожарът. — Филип поклати глава. Не това беше истинската причина, поради която беше сигурен в невинността на Том. — Все едно, не вярвам, че е способен на такова нещо. Той е умен човек — много повече, отколкото бихте могъл да си помислите в началото — но не е лукав. Ако беше виновен, мисля, че щях да го видя на лицето му, когато го погледнах в очите и го попитах как според него би могъл да е започнал пожарът.
Донякъде за негова изненада, Уейлрън се съгласи моментално.
— Вярвам, че сте прав — рече той. — Някак си не го виждам да пали църква. Просто не е този тип.
— Може би никога няма да разберем със сигурност как е започнал пожарът — каза Филип. — Но трябва да решим проблема как да намерим пари за строежа на нова църква. Не знам…
— Да — прекъсна го Уейлрън и вдигна ръка, за да го спре. Обърна се към другите в стаята. — Трябва да поговоря насаме с приор Филип. Оставете ни, ако обичате.
Филип се заинтригува. Не можеше да си представи защо Уейлрън ще иска да говори с него насаме за това.
— Преди да си тръгнем, лорд епископ — заговори Ремигий, — има нещо, което братята ме помолиха да ви кажа.
Сега пък какво? — помисли си Филип.
Уейлрън вдигна скептично вежди.
— А защо трябва да молят вас, а не вашия приор да постави въпрос пред мен?
— Защото приор Филип е глух за оплакването им.
Филип се ядоса и в същото време се озадачи. Никакво оплакване не беше имало. Ремигий просто се опитваше да го постави в неудобно положение, разигравайки сцена пред новоизбрания епископ. Улови питащия поглед на Уейлрън и сви рамене, стараейки се да си придаде равнодушен вид.
— Нямам търпение да чуя какво е оплакването. Моля продължете, брат Ремигий — стига да сте напълно убеден, че въпросът е толкова важен, та да изисква вниманието на епископа.
— Има една жена, която живее в приората — каза Ремигий.
— О, не пак с това — изпъшка Филип отегчено. — Тя е жената на строителя и живее в къщата за гости.
— Тя е вещица — каза Ремигий.
Филип се зачуди защо го правеше. Ремигий вече беше яхвал този кон и бе паднал от него. Въпросът бе спорен, но приорът имаше властта и Уейлрън бе длъжен да го подкрепи, освен ако държеше да се меси всеки път, щом Ремигий изрази несъгласие с по-старшия си брат.
— Не е вещица — каза той отегчено.
— Разпитахте ли жената? — попита Ремигий настойчиво.
Филип си спомни, че беше обещал да я разпита. Така и не беше го сторил. Беше видял съпруга й и му бе казал да я предупреди да не се набива на очи, но всъщност не беше говорил лично с жената. Жалко, наистина, защото това бе дало възможност на Ремигий да набере точка. Но не беше и кой знае каква точка, и Филип беше сигурен, че това не би могло да накара епископа да вземе страната на бунтовния брат.