Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)». Краткое содержание книги:
— А вие сте започнали нова работа, мистър Кленъм? Желая ви на добър час, сър, желая ви на добър час! — той сякаш бе извършил чудеса от милосърдие.
— Мисис Финчинг току-що ми казваше, сър — започна Артър, след като бе кимнал с благодарност; вдовицата на покойния мистър Ф. междувременно с един ядовит жест изрази възмущението си от употребата на това почтено име; — че се надявала понякога да може да използува онази шивачка, която бяхте препоръчали на майка ми. За което аз й благодарях.
Патриарха извърна тежко глава към Панкс и помощникът му прибра бележничето, в което бе погълнат, и го взе на буксир.
— Но вие не сте я препоръчал — обади се Панкс, как така сте я препоръчал? Та вие нищичко не знаехте за нея. Споменаха ви името й и вие сте го предали на други. Това е всичко, което сте направили.
— Е, добре — каза Кленъм. — След като тя оправдава препоръката, то е все същото.
— Сега ви е драго, че се е проявила добре — продължи Панкс, — но вие нямаше да сте крив, ако се беше проявила зле. Заслугата сега не е ваша, както и вината нямаше да е ваша, както можеше да се случи. Вие не сте дали никаква гаранция. Вие не знаехте нищо за нея.
— Значи, в такъв случай вие не познавате никой от нейното семейство — подхвърли уловката Артър.
— Да познава някого от семейството й ли? — учуди се Панкс. — Че откъде да познава някого от семейството й. Та вие не сте и чували за нея. Човек не може да познава хора, за които никога не е и чувал, може ли? Не може!
През цялото това време Патриарха седеше ведро усмихнат; и според случая или кимаше утвърдително, или поклащаше отрицателно и благосклонно глава.
— А колкото до поръчителството — продължи Панкс, — общо взето, ясно ви е какво значи поръчителство. Празна работа, това е то! Да вземем квартирантите ви тука, в Двора. Всеки е готов да стане поръчител на другия, стига да го оставиш. И ако ги оставиш — каква е ползата? Човек не печели от това, че вместо от един излъган е от двама. И един му стига. Някой, който не може да си плати, намира друг, който също не може да плати, да гарантира, че оня можел да плати. Също като някой с два дървени крака, който е довел друг с два дървени крака да гарантира, че оня е с два естествени крака. Според мен ни един от двамата не може да се крепи на краката си. А за вас четири дървени крака са по-голяма беля, отколкото само два, особено пък като не ви е потрябвал ни един — завърши мистър Панкс, след като изпусна докрай своята пара.
Мигновеното мълчание, което бе настъпило, се наруши от лелята на мистър Ф., която от последното си изявление насам седеше неподвижно изпъчена на стола. Сега тя внезапно се изви в един страхотен гърч, предназначен да порази нервите на непосветените, и с ужасна враждебност заяви:
— От кухо пиринчено чукало глава и мозък не можеш направи. Не можа да го направиш, докато беше жив чичо ти Джордж, че сега ли — като умря човекът!
Мистър Панкс не закъсня да отговори с присъщото му хладнокръвие:
— Така ли, госпожо? Бога ми! Това ме изненадва. — Но въпреки че той се овладя, думите на лелята на мистър Ф. оказаха угнетяващо въздействие върху малката компания; преди всичко, защото бе невъзможно да се прикрие, че именно безобидната глава на Кленъм бе гореспоменатият храм на разума; и второ, защото на никого в подобни случаи не му бе известно за чий чичо Джордж ставаше дума или пък чий дух се призоваваше с подобни думи.
И тъй Флора не без известна гордост и задоволство от своето наследство заяви, че лелята на мистър Ф. била „много оживена днес и най-добре ще е да си вървят“. Ала лелята на мистър Ф. се оказа дотолкова оживена, щото с неочаквана ярост заяви, че не желаела да мръдне оттам; и допълни с няколко обидни израза, че ако „Той“ — несъмнено имайки пред вид Кленъм — искал да се отърве от нея, „нека я метне през прозореца“; и нетърпеливо изрази желанието си да „го“ види как ще стори това.
Пред тази неприятност мистър Панкс, чиито способности се оказаха достойни да откликнат на всяко произшествие в патриаршеските води, намъкна шапката си, измъкна се от вратата на кантората и отново се вмъкна след няколко минути, а от него се излъчваше една изкуствена бодрост, сякаш бе прекарал на открито седмици поред.
— Я гледай ти, госпожо! — викна мистър Панкс, поглаждайки коса с дълбока изненада. — Вие ли сте? Как сте, как сте, госпожо? Колко сте очарователна днес. Драго ми е да ви видя. Удостоете ме с ръката си, госпожо; ще идем да се поразходим — вие и аз, ако ми окажете честта да бъда във вашата компания. — И тъй много учтиво и успешно смъкна лелята на мистър Ф. по стълбата, която извеждаше от кантората. Тогава патриархалният мистър Казби се надигна с вида на човек, който сам е извършил това, и благо ги последва, оставяйки дъщеря си, която на свой ред тръгваше след него, да съобщи на своя бивш любим с обезумял шепот (което явно й доставяше голямо удоволствие), че са изпили чашата на живота до капка; и да заяви след туй загадъчно, че сам покойният мистър Ф. седял в дъното на това.