Пражкото гробище
- Автор: Эко Умберто
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефан Тафров
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Пражкото гробище». Краткое содержание книги:
„Пражкото гробище“ е с обем 528 страници (на италиански) и вече цяла година е тотален бестселър в Италия, Испания, Аржентина и други испаноговорящи страни, а откакто излезе на английски — и в англоезичния свят. Само в Италия книгата излезе с огромния за страната тираж от 200 хиляди екземпляра!
След този разговор Симонини се разтревожил. Рачковски сериозно го бил предупредил, че ако не му дава непубликуван материал, ще се „ядоса“. Не че Симонини бил изчерпал източниците си, напротив, бил събрал доста страници за многобройните си протоколи, ала имал усещането, че от него се иска нещо повече, нещо, което да е свързано по-отблизо със злободневието. Накратко, искал не да продаде своето гробище в Прага просто в нов вариант, но и да вдигне цената му. Така че решил да чака.
Доверил се на отец Бергамаски, който също постоянно го притискал за още антимасонски материали.
— Виж тази книга — му казал йезуитът. — Това е „La France juive“161 от Едуар Дрюмон162. Стотици страници. Този Дрюмон очевидно знае за тях повече от теб.
Симонини неохотно прелистил томчето отгоре-отгоре.
— Но това са същите неща, които писа Гужно преди повече от петнайсет години!
— И какво от това? Книгата се продава много, явно читателите й не познават Гужно. Да не би да смяташ, че руският ти клиент е чел Дрюмон? Нали си майстор на преработките? Хайде върви да подушиш какво се говори и какво се прави в тези среди.
Било лесно да влезе във връзка с Дрюмон. В салона на Адам Симонини спечелил благоволението на Алфонс Доде и той го поканил на вечеринките, които организирал. Когато не бил ред на салона на Адам, те ставали в къщата му в Шампрозе, където били посрещани любезно от Жюлиа Доде личности като братята Гонкур, Пиер Лоти, Емил Зола, Фредерик Мистрал и въпросния Дрюмон, който започвал да става известен след публикуването на „La France juive“. През следващите години Симонини започнал да общува с него най-напред чрез Антисемитската лига, която била основана от Дрюмон, а после и в редакцията на „Ла Либър Парол“.
Дрюмон бил с коса като лъвска грива и с дълга черна брада, носът му бил гърбав и очите пламтящи като два въглена, така че можело да го сбъркаш (ако следваш тогавашните представи) с някой еврейски пророк; и наистина, в неговото антиеврейство имало нещо месианско, сякаш самият Вседържител му е поверил специалната мисия да унищожи избрания народ. Симонини бил като хипнотизиран от настървението на Дрюмон срещу евреите. Той ги мразел, как да го кажем, някак от сърце, от дън душа, по призвание — по силата на някакво влечение, което сякаш замествало сексуалното. Дрюмон бил не философски и политически антисемит като Туснел, нито теологически като Гужно, а бил еротичен антисемит.
Било достатъчно да го чуеш как говори по време на дългите и безсмислени заседания на редакцията.
— На драго сърце написах предговора към книгата на абат Депорт за тайната на кръвта при евреите. Тука става дума не само за средновековни практики. Дори днес еврейските баронеси, които държат салони, слагат детска кръв в сладките, които предлагат на гостите си.
И още:
161
Еврейска Франция (фр.) — Б.пр.
162
Едуар Адолф Дрюмон (1844–1917). Френски журналист и политик, основател на „Антисемитската лига“ (1899). Вестникът му „Ла Либер Парол“ играе важна роля в аферата Драйфус. — Б.пр.