Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-060-4
- Переводчик: Румяна Маркова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник». Краткое содержание книги:
В „Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник“ нетърпеливият читател ще проследи съдбата на вече познатите му от първите две части двойки: Жозефин — която постепенно се освобождава от своята нерешителност и се заема с написването на нов роман, и Филип — чиято съдба коренно ще се промени след срещата с една забележителна жена; Ортанс — все така амбициозна и безцеремонна, която ще тръгне по пътя на успеха и голямата любов, и Гари — който храни катеричките в Сентрал Парк, за да не са тъжни в понеделник, и получава неочаквано наследство; симпатичните млади влюбени Зое и Гаетан; злата Анриет и жалкият Шавал; забавните и супердобрички Жозиан и Марсел и техният супергениален двегодишен син Младши. Както и тайнственият Свенлив младеж и голямата му любов Кари Грант… Всичко това описано с лекота, съпричастие, хумор и неподражаемото умение на Катрин Панкол да разказва истории.
Той издекламира тирадата си, без да вдига очи от вестника, умът му все така бе завладян от японските цифрови загадки.
— Ти си отвратителен! — едва успя да отрони Беранжер.
— Спести ми нецензурните думи, плачовете и скърцането със зъби. Оставям ти децата, апартамента, ще плащам разните разходи, които всъщност са толкова разни и разнообразни, че не мога да им хвана края! Правя го, защото искам да имам спокойствие с главно С.
— Скъпо ще си платиш!
— Ще си платя колкото пожелая, защото разполагам с дебела папка, в която са описани всичките ти кръшкания. Не ми се иска да я пускам в употреба… Заради децата.
Беранжер не обърна внимание на думите му. Мисълта й бе заета единствено с еклерите. Да си поканен на гости у семейство Клавер и да няма еклери, беше равносилно на пълен провал, истинско фиаско. Нейните еклери бяха прочути в цял свят. Прилагателните не стигаха, за да бъдат описани. Като се започнеше с „вълшебни“ и се стигнеше до „истинско чудо“, минавайки през „неповторими“, „Боже, мой!“, Oh, my God!, knock out!, maravilloso, deliziös!, „божествено“, köstlich, heerlijk, wunderbar. Една вечер руски бизнесмен бе изрекъл на езика на матрьошките някаква непроизносима дума, която й преведоха като „изключителни“. Нейните еклери бяха медалът й за заслуги, университетската й диплома, стилът й на съблазняване. Бяха й предлагали големи суми, за да разкрие рецептата. Тя отказваше под предлог, че тайната се предавала от майка на дъщеря, забранено й било да я казва на чужди хора.
— Предлагам ти сделка: разделяме се тихо и мирно, но сега ще отидеш за еклерите.
— Никога вече няма да ходя за твоите еклери! Освен това е в твой интерес да се разделим кротко, драга моя. Искам само да ти напомня, че моминското ти име бе Беранжер Гупийон44… Държиш ли да се върнеш към жалкото си съществуване?
Беранжер Гупийон. Това име съвсем й бе изхвръкнало от ума. Изправи се, кръвно обидена. Гупийон! Способен бе да я принуди да си върне моминското име.
Сведе глава и прошепна:
— Не искам отново да се казвам Гупийон.
— Ето, това вече е разумна приказка… Ще продължиш да носиш името ми, ако си благоразумна, заяви той, разтваряйки широко ръце като Нерон, даряващ живота на окървавения от лъвовете гладиатор. А сега отивай за еклерите, аз ще посрещам гостите, след като реша судокуто.
Това вече беше направо немислимо, изключено. Тя не можеше да напусне поста си. Лакът й не беше съвсем изсъхнал, не си бе нарисувала очната линия и все още не бе решила какви обеци да сложи. На всяка цена трябваше да намери някой предан човек, на когото да повери задачата.
Замисли се напрегнато.
Сервитьорите филипинци, които бе наела да помагат за вечерта?
Никога! За нищо на света нямаше да им повери ключовете на минито си. Нито тези на роувъра на Жак. Освен това имаше опасност да се разприказват, кой ги знае…
Най-добрата й приятелка?
Нямаше такава от много отдавна.
Грабна мобилния. Имената от списъка запрепускаха пред очите й. Попадна на Ирис Дюпен и отбеляза, че не я е изтрила. Тя най-много се доближаваше до образа на така наречената най-добра приятелка. Малко остра, всъщност можеше дори да се каже, истинска мръсница… но както и да е. Виж, тя никога нямаше да отиде за еклерите. Щеше да стои със скръстени ръце и да я гледа как се дави. Със същата весела усмивка като легналия на леглото по чорапи Жак. Тя нервно се засмя. Сепна се. Ирис не, но сестра й… Добродушната Жозефин… Добрата самарянка, винаги готова да се притече на помощ на бедняците и неудачниците. Винаги готова да услужи. Жозефин ще отиде за еклерите.
Обади й се. Обясни й случая. Призна си прегрешението. На теб мога да ти го кажа, защото ти си мила, наистина си добра и мила, но на другите… ако разберат… никога няма да ми проговорят… Моля те, Жозефин, би ли взела еклерите, които съм поръчала при фрау Кайтел? Не е много далече от теб. Направи го заради Ирис. Знаеш колко се обичахме с нея… Ще ми спасиш живота, а господ знае в какво ще се превърне животът ми, ако Жак наистина ме напусне… Защото ми съобщи, че ме напуска, преди две минути ми го съобщи.
— Напуска те? — повтори Жозефин, поглеждайки часовника.
44
Четка за чистене на бутилки; китка за ръсене на светена вода (от фр.). — Б.пр.