Тайната история

— Честно — каза Хенри, — никак не ми е приятно да те моля. Мисля, че филмите са ужасни.

Бяха доста слаби. Действието на първия, който бе от началото на седемдесетте, се развиваше по пътищата — мъж изоставя съпругата си, за да пътува с кола из страната. По пътя се отклонява към Канада, където се забърква с няколко момчета, опитващи да се измъкнат от военна служба. Накрая се връща при жена си, с която подновяват брачните си клетви в някаква хипи церемония. Най-ужасното беше музиката към филма. Само песни, изпълнявани под съпровод на акустична китара и пълни с думата „свобода“.

Вторият бе по-нов. Беше за войната във Виетнам и се наричаше „Полетата на срама“ — високо бюджетен филм с много звезди. Мисля, че леко бяха прекалили със специалните ефекти. Откъснати крака и т.н.

Колата на Хенри бе паркирана надолу по улицата, когато излязох, а фаровете бяха изгасени. У Чарлс и Камила всички бяха насядали около кухненската маса, запретнали ръкави и потънали в дебрите на гръцкия. Когато се качихме, се размърдаха, а Чарлс стана и направи кана кафе, докато аз четях записките си. Двата филма не се отличаваха с кой знае какъв сюжет и ми бе доста трудно да предам съдържанието им.

— Но те са кошмарни — каза Франсис. — Срамувам се, защото хората ще си мислят, че сме ходили да гледаме толкова лоши филми.

— Почакай де — вметна Камила.

— Аз също не схващам — допълни Чарлс. — Защо сержантът ще бомбардира селото, където живеят добрите?

— Да — каза Камила, — защо? И кое беше това хлапе с кутрето, което се появи посред бомбардировката? Откъде познаваше Чарли Шийн?

Чарлс беше свършил много добра работа с домашното ми по гръцки, прегледах го преди началото на часа, малко преди да влезе Джулиан, който се спря на прага, погледна към празния стол и се засмя:

— За Бога, не отново.

— Така изглежда — каза Франсис.

— Надявам се, че часовете ми не са станали чак толкова досадни. Моля ви, предайте на Едмънд, че ако утре реши да присъства, ще сторя всичко възможно, за да бъда изключително интересен.

До обед стана ясно, че прогнозата за времето не бе вярна. Температурата падна с десет градуса, а следобед наваля още сняг.

Петимата щяхме да излизаме на вечеря през онази нощ, но когато с близнаците се появихме в апартамента на Хенри, той изглеждаше много мрачен.

— Познайте кой ми се обади току-що.

— Кой?

— Марион.

Чарлс седна.

— Какво искаше?

— Искаше да разбере дали съм виждал Бъни.

— Какво й каза?

— Разбира се, казах й, че не съм — раздразнено отвърна Хенри. — Трябвало да се срещнат в неделя вечерта, а не го е виждала от събота.

— Разтревожена ли е?

— Не особено.

— Тогава какъв е проблемът?

— Никакъв — въздъхна Хенри. — Просто се надявам утре времето да се промени.