Аз съм пилигрим
- Автор: Хейс Тери
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546555458
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Аз съм пилигрим». Краткое содержание книги:
След като свършил всичко необходимо почти изцяло, Сарацина се върнал в апартамента си и слязъл в гаража. Апаратурата, която ползвал, и защитните костюми вече ги нямало, били натрошени и изгорени до неузнаваема каша, после пренесени до местното сметище в багажника на колата му. Сложил в кашони запечатаните шишенца с активен вирус, залепил официални етикети от болницата и на определените места написал „негодна ваксина“. Все още не знаел точния адрес, на който да бъдат изпратени, но това можело да почака - разчитал на момчето с телефона да го попълни коректно, когато му дойде времето.
Сложил шишенцата в хладилника, заключил гаража и се качил горе, в жилището. Плувнал в пот, прибрал единствените неща, към които не бил безразличен - снимки, спомени и дребни сувенири от жена му и сина му - в сандък, който щял да отиде в складова клетка, която бил наел в Бейрут. Бил почти свършил, когато пристигнали трима мъже от местна благотворителна организация и натоварили на пикап леглото, бюрото и другата покъщнина. След това Сарацина останал сам в празния апартамент.
Погледнал двете стаи за последен път - прекараните в тях години били добри, продуктивни години. Но и самотни години. Понякога толкова му липсвали жена му и момчето му, че го чувствал почти физически, но, от друга страна, може би както се били развили нещата било най-добре. Не, наистина било най-добре. Волята на Аллах.
Вече бил определил датата за мекото унищожение на Америка и я знаел само той. Този ден щял да живее в историята дълго след като него вече го няма. Денят бил 12 октомври, денят на Колумб, денят, в който Америка била открита от европейците и започнали истинските проблеми на света.
Колко уместно, мислел си с удоволствие, ще бъде поколенията да свързват същия ден с началото на края на врага.
Бил работил усилено, но ако искал да спази срока, нямал никакво време за губене. Излязъл от апартамента, заключил вратата и се отправил към Германия.
14.
Минах през турските гранични власти без проблеми и когато стигнах до въртележката, куфарът ми вече беше там. Приближих и видях, че все още няма друг багаж от моя полет. Разбрах какво се е случило - бяха разтоварили куфара ми първи, за да може МИТ, турската разузнавателна служба, да го провери и да го фотографира.
Това не ме притесни. Официално бях офицер на чужда сила и беше съвсем нормално да проявят интерес към мен, но - за бога - биха могли да го направят по-професионално и да го изпратят на въртележката заедно с останалия багаж от полета ми. Огледах митническата зала и не забелязах някой да ме наблюдава. Вероятно седяха в някоя стая наблизо и ме гледаха през камерите.
Излязох от митницата спокойно, гмурнах се в море от клаксони на таксита и намерих маршрутка, с която да стигна до терминала за вътрешните полети. В сравнение с него онзи за международните полети изглеждаше пуст; тук имаше мъже с големи месингови съдове на гърбовете - продаваха ябълков чай, имаше импровизирани сергии със захарни сладки и типове, които печеха ядки на скари с дървени въглища. Нищо че беше трийсет и седем градуса и жегата те удряше като стена и че противопожарните автомобили биха се добрали дотук през трафика чак след седмица.
Застанах на опашка пред гишето на Турските авиолинии и изчаках търпеливо, докато най-накрая стигнах до млада жена с тежки златни накити, твърде много грим и забрадка, покриваща косата ѝ - според исляма короната от почтеност на една жена. Тя взе куфара ми, замени билета ми с бордна карта и посочи изхода, през който трябва да мина.
Опашката за полета беше километрична, обаче успях да я избегна, като отидох при един от полицаите и му казах, на английски и с няколкото турски думи, които бях научил, че нося оръжие. Веднага ме придружи до кабинет без прозорци, в който седяха петима мъже с костюми, които пушеха здравата. Провериха паспорта ми, значката от ФБР и писмото от Белия дом до президента на Турция, с което нашият президент му благодареше за съдействието на ФБР по „този печален и нещастен повод“.
Този документ свърши работа. Двама от мъжете намериха количка за голф, качиха ме на нея и ме закараха до изхода за полета до Бодрум. Бях първият пътник и до излитането имаше повече от час, така че седнах и смятах да извадя лаптопа и да продължа да разучавам ролята си. Не се случи точно така.