Забравената градина
- Автор: Мортон Кейт
- Язык: болгарский
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Забравената градина». Краткое содержание книги:
Е, добре де, подобни въпроси са озадачавали и по-велики умове от моя, а аз се обърнах отново към тъжния разказ за клетата и трагична Тес не с цел литературна критика. Признавам, че се посъветвах с господин Томас Харди с надеждата, че ще разбера какво мога да очаквам, след като двамата с Натаниъл се оженим. И по-конкретно какво може да се очаква от мен. О! Как пламват бузите ми дори само като се замисля над тези въпроси! Със сигурност никога не бих могла да намеря думи, с които да ги изразя! (Представете си само лицето на мама!)
За жалост, господин Харди не ми даде отговорите, на които толкова се надявах. Не си спомнях правилно, оскверняването на Тес не е описано подробно. И така. Ако не се сетя към кого другиго да се обърна (може би не към господин Джеймс, нито пък към господин Дикенс), няма да ми остане голям избор, освен да скачам сляпо в пропастта. Най-големият ми страх е, че Натаниъл ще има причина да види корема ми. Нали няма да е така? Суетата е голям грях, но какво да правя! Белезите ми са толкова грозни, а той толкова харесва светлата ми кожа.“
Касандра препрочете последните няколко реда. Какви са тези белези, за които пишеше Роуз? Може би родилни петна? Или белези от нараняване? Беше ли попаднала в дневниците на нещо друго, което да обясни написаното тук? Колкото и да се напрягаше, Касандра не успя да си спомни. Беше твърде късно, тя се чувстваше твърде изморена, а съзнанието й беше замъглено досущ като зрението.
Прозя се отново, разтърка очи и затвори албума с изрезки. Може би никога нямаше да узнае, а и нямаше значение. Касандра отново плъзна пръсти по износената корица точно както Роуз бе правила многократно преди нея. Остави албума на нощното си шкафче и угаси лампата. Затвори очи и потъна в обичайния си сън — висока трева, безкрайно поле и една къща, която изниква най-неочаквано на надвесена над океана скала.
36
Пилчард Котидж, 1975 г.
Нел изчака пред вратата, чудейки се дали да не почука още веднъж. Стоеше на прага вече повече от пет минути и започна да подозира, че Уилям Мартин не знае за присъствието й на трапезата му тази вечер и че поканата най-вероятно е замисъл на Робин, за да успокои вълните след предишната им среща. Робин явно беше жена, за която социалното напрежение, независимо от причината и последиците, бе просто непоносимо.
Нел отново почука. Лепна си нехайно, но изпълнено с достойнство изражение заради съседите на Уилям, които може би се чудеха коя е тази непозната на прага му, решена да хлопа на вратата цяла нощ.
Най-сетне Уилям отключи лично. Преметнал кърпа през кокалестото си рамо и стиснал дървена лъжица в ръка, каза:
— Чух, че си купила онази къща.
— Добрите вести се разчуват бързо.
Той стисна устни и впери поглед в нея.
— Ама ти си много твърдоглаво девойче, личи си отдалеч.
— Боя се, че такава ме е създал Бог.
Той кимна и изсумтя тихичко.
— Е, влизай, че навън ще се простудиш.
Нел свали непромокаемото си яке и го окачи на една кука. Последва Уилям през портала към дневната.
Въздухът беше тежък, наситен с пара и миришеше едновременно вкусно и противно. На риба, сол и още нещо.
— Сложил съм на печката тенджера с любимата ми рибна яхния — заяви Уилям и се затътри към кухнята. — Не съм те чул да тропаш заради кървавите пръски и струи. — Разнесе се тракане на тенджери и тигани, дрезгава ругатня. — Робин ей сега идва. — Пак тракане. — Забавила се е при онзи нейния.
Последното беше изречено с известно неудоволствие. Нел последва домакина в кухнята и го наблюдава как разбърква яхнията, цялата на бучки.
— Не го ли одобрявате? Имам предвид годеника на Робин?
Той остави черпака върху плота, сложи капака на тенджерата и взе лулата си. Махна едно парченце тютюн от ръбчето.
— Нищо му няма на момчето. Нищо освен това, че не е съвършен. — С ръка на извития си кръст той се запъти обратно към дневната. — Имаш ли деца? Внуци? — попита той Нел.
— По едно от двете.
— Значи, разбираш какво говоря.
Нел се усмихна мрачно. Беше напуснала Австралия преди дванайсет дни и се запита дали Лезли изобщо е забелязала отсъствието й. Надали, но въпреки това си каза, че не е зле да й изпрати картичка. На момичето щеше да му хареса… на Касандра. Децата обичат такива неща, нали?
— Ела тук, момиче — долетя гласът на Уилям от съседната стая. — Ела да правиш компания на стареца.
Нел, подвластна на навика, седна в същото плюшено кресло като при предишното си посещение. Кимна на Уилям.
Той също й кимна в отговор.
Поседяха около минутка в приятно мълчание. Навън беше излязъл вятър и от време на време стъклата на прозорците потракваха и правеха липсата на разговор вътре още по-осезаема.