Без теб
- Автор: Бюси Мишел
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Без теб». Краткое содержание книги:
За пореден път Марк се примири да остави съобщение на гласовата ѝ поща. Бе се опрял на фенера като пияница, който разговаря сам със себе си на светлината на луната:
– Лили, Никол ми разказа всичко. Нищо не съм видял и нищо не съм разбрал. Извини ме, бил съм сляп. Трябва да бъда до теб. Няма да ти чета конско, няма да те поучавам, няма да те карам да задържиш детето. Нищо такова. Няма да те лъжа. Не съм напреднал в разследването. Пълен, абсолютен мрак. Мъгла. Повече от всякога разчитам само на вътрешното си убеждение. Знаеш това, а аз знам, че то не ти е достатъчно. Лили, моля те, изчакай ме. Поискай от мен да дойда при теб и аз ще го направя. Моля те, направи го. Толкова държа на теб.
Съобщението отлетя в светлата нощ.
Двата котарака се бяха приближили един до друг. Съскаха, защото спазваха ритуала, предхождащ сурова битка. И все пак това бе само игра, една и съща игра, която възобновяваха всяка нощ от десет години насам.
Марк бе седнал на земята, на самия тротоар. Познаваше всяка негова плочка. Един ден Лили бе паднала тук, точно на същото място, където той сега седеше. Нямаше нищо страшно. Просто едно падане от детско колело. Малка драскотина, малко кръв. Кръв, която бе измита отдавна от нормандския дъжд.
Марк затвори очи.
Дете. Тяхното дете.
В гърдите му се надигна глух гняв. Не срещу Лили, а срещу порядките, срещу общоприетия ред. Не понасяше да се чувства безполезен.
Някъде в уличката на първия етаж се отвори прозорец. Някакъв съсед си показа главата между капаците на прозорците и извика нещо. Беше раздразнен. Марк не го познаваше. Очевидно бе нов обитател на квартала. Повикан от господаря си, единият котарак побягна. Другият почака няколко секунди, а после заситни към Марк.
Марк протегна ръка и котаракът дойде да се отърка в него. Мръсната му сива козина все още бе леко настръхнала. Ста-рият мошеник сигурно често е мъркал под ласките на Лили.
Естествено, Марк разбираше причините, които караха Лили да направи аборт. Наведе се над телефона си и прегледа предишните ѝ съобщения. Разбира се, не бе въпрос на възраст, нито на материална сигурност. Не го правеше нито за да уреди живота си, нито заради кариерата си. Лили не искаше да носи в корема си плод на кръвосмешение.
Марк стисна между пръстите си сивата козина на котарака. При липса на категорично доказателство Лили никога нямаше да се съгласи да роди чудовище. Естествено...
Той вдигна очи към небето. Ами ако той откриеше това категорично доказателство? Все още можеше да спре всичко. Стига само да намереше ключа. Котаракът скочи върху коленете на Марк и младежът му заговори:
– Е, старче? За какво служи бащата, преди да се роди бебето? Как ще погледна дъщеря си в очите, когато тя порасне и стигне възрастта, в която човек вече разбира, да кажем, когато стане на петнадесет години? Или на осемнадесет? Да взема ръката ѝ и да ѝ кажа нещо от рода на: „Виждаш ли, красивото ми момиче, малко бе останало... Без малко да... Ако не бях разкрил истината, ако не бях успял да открия това проклето доказателство в последния момент, ти нямаше да си тук. Може и да не съм те носил в корема си, но те спасих, голямото ми момиче. Да, аз те спасих. Защото толкова обичах майка ти и защото толкова желаех да имам дете от нея. Дете на любовта...“
Котаракът неочаквано побягна.
– Прав си – каза Марк. – Говоря глупости.
Лили пушеше на балкона. Не трябваше. Но ѝ беше все едно. Една цигара, само една. Е, добре, три цигари. Само три цигари. Червенокосото момиче с жълтите зъби не бе стиснато. Бе ѝ оставило цялата кутия с думите: „Вземай си!“.
Лили слушаше посланието на Марк. И му отговаряше с върха на пръстите си. Марк нямаше никакъв шанс да я открие. Така бе по-добре. Тя трябваше да направи всичко докрай. Сама.
Да задържи това дете, би било чиста лудост. Човек не живее без самоличност. Лили бе наясно с този факт повече от всеки друг на света. Не можеше да си представи, че ще причини подобна мъка до живот на друго невинно същество, на друго бебе – нейното. Как да понесе, че то на свой ред щеше да живее с това проклятие?
Лили стискаше в дланта на лявата си ръка туарегския кръст, който ѝ бе подарил Марк. Пръстите на дясната ѝ ръка трепереха. Те държаха цигарата и едновременно с това удряха клавишите на телефона. Пушекът, станал бледосин на фона на малкия осветен екран, полека излиташе нагоре. Лили написа едно дълго съобщение, раздели го на четири части и го изпрати на четири пъти.