Момиче на пружина
- Автор: Бачигалупи Паоло
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Издателска къща "Бард"
- ISBN: 978-954-655-299-0
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Киберпанк
Электронная книга - «Момиче на пружина». Краткое содержание книги:
Каня отклони поглед.
— Заслужил си си го. Такава ти е кармата. Да умреш в болка.
— Карма? Карма ли каза? — Докторът се наведе напред, кафявите му очи се въртяха, езикът му провисна. — А каква карма обвързва цялото ви кралство към мен, към моето разлагащо се болно тяло? Каква карма ви принуждава да ме гледате като писано яйце, точно мен от всички хора? — Ухили се широко. — Аз имам обстойна теория за вашата карма, между другото. Подозирам, че плащате за гордостта си, за отколешната си надменност, и че именно това ви обрича да ближете семенца от шепата ми. Или пък ви е писано да бъдете инструментът на моето просветление и спасение? Кой знае? Може пък да се преродя до дясната страна на Буда като награда за добрината си към вас.
— Тези неща не стават така.
Докторът вдигна рамене.
— Изобщо не ми пука. Просто ми доведете още някое птиченце като Кип да ми гука. Подхвърлете ми някоя от вашите болни, изгубени душички. Някоя пружинка дори. Не ми пука. Приемам всичко, дето става за боцкане. Само не ме занимавайте с глупости. Вече не давам пукната пара за прогнилото ви кралство.
Метна документите в басейна. Те се пръснаха по водата. Каня ахна ужасена и едва не се хвърли след тях, но навреме се овладя и отстъпи назад. Нямаше да се хване на въдицата му. Колко типично за калорийника. Винаги се опитваше да ги манипулира. Вечно ги подлагаше на тест. Каня откъсна поглед от документите в басейна и се обърна към него.
Гибънс се ухили.
— Е? Ще поплуваш ли да ги събереш, или не? — Кимна към Кип. — Моята малка нимфа ще ти помогне. Ще ми се да ви видя как се плацикате заедно в басейна.
Каня поклати глава.
— Вземи си ги сам.
— Винаги ми е приятно, когато при мен дойде човек като теб. Човек с убеждения. — Наведе се напред и присви очи. — Човек, който е квалифициран да оцени по достойнство труда ми.
— Труда на един убиец?
— Не, на учен, при това гениален. Не нося никаква отговорност за какво са използвали плодовете на проучванията ми. Ти имаш пружинников пистолет. Какво е виновен производителят му, че на теб са ти слаби нервите? Че във всеки един момент може да застреляш невинен човек? Аз проектирах инструментите на живота. А ако разни хора са ги използвали за собствените си цели, това се отразява на тяхната карма, не на моята.
— В „АгриГен“ са ти плащали щедро, за да мислиш така.
— В „АгриГен“ ми плащаха щедро, за да ги направя богати. Какво мисля решавам аз. — Измеря я с поглед. — Ти, предполагам, имаш чиста съвест. И си от онези праведни служители на министерството. Чиста като униформата си. Толкова чиста, колкото можеш да излезеш от стерилизатор. — Наведе се отново напред. — Я ми кажи, подкупи вземаш ли?
Каня отвори уста да отговори, но думите ѝ изневериха. Почти физически усещаше как Джайде се приближава зад нея, наострил уши. Настръхна и едвам се сдържа да не хвърли поглед през рамо.
Гибънс се усмихна.
— Вземаш, естествено. Всичките сте еднакви. Корумпирани от първия до последния.
Ръката на Каня се плъзна към пистолета. Докторът я наблюдаваше с усмивка.
— Какво? Заплашваш да ме застреляш? И от мен ли ще си поискаш подкуп? Искаш ли да те оближа отдолу? Или да ти предложа услугите на моята мъжка госпожица? — Взираше се сурово в очите на Каня. — Вече ми взехте парите. Животът ми не струва — не ми остава много, а остатъка ще прекарам в болка. Какво още искате от мен? Защо не ми вземете и момичето?
Кип вдигна поглед в очакване и тръгна с бавни крачки по дъното на басейна. Тялото му блестеше под чистите вълнички. Каня отклони поглед. Докторът се засмя.
— Съжалявам, Кип. Тази не ни харесва подкупите. — Потропа с пръсти по страничните облегалки на инвалидната си количка. — А за момче какво ще кажеш? За малко момче. Имам едно дванайсетгодишно сладурче, работи в кухнята. Ще се радва да ти услужи. Удоволствията на един белоризец винаги са с предимство.
Каня го изгледа гневно.
— Мога да ти строша кокалите един по един.
— Направи го. Но побързай. Трябва ми основателна причина да не ти съдействам.
— А каква е била основателната ти причина да съдействаш толкова време на „АгриГен“?