Империя на бури

– Досега не съм чувал за такова нещо. Но... случвало се е елфи да пожертват безсмъртието си, за да обединят живота си с този на смъртните си другари. – Дориан имаше отчетливото чувство, че Елин умишлено оглежда едно петно върху ризата си. – Но не се съмнявам, че Мала би намерила начин да го стори.

– Намерила е – промълви Елин. – Онази... бездна от сила, която открих днес... Завещана ми е от Мала. Елена може да е всякаква, но не ни лъжеше за това.

Лизандра си възвърна човешкия облик и така се олюля на краката си, че се стовари на леглото, преди Едион да й се е притекъл на помощ.

– И сега какво? – попита със сипкав глас. – Флотата на Ераван чака в Залива на Оро, Майев плава към Ейлве. Но никой от двамата не подозира, че у нас е един от Ключовете на Уирда; нито че съществува такава ключалка... и се намира точно между войските им.

За част от секундата Дориан се почувства като безполезен глупак, защото всички в стаята, включително той самият, обърнаха погледи към Елин. Та той беше кралят на Адарлан, охули се. Имаше не по-малка от нейната власт. Въпреки че земите и народът му бяха откраднати, а столицата му – пленена.

Елин обаче потърка очи с палец и показалец и въздъхна уморено.

– Много, ама много я мразя тая бъбрица. – Тя вдигна глава, огледа всички им и рече просто: – Сутринта потегляме към Каменните блата, за да намерим Ключалката.

– Ролф и мисенианците? – попита Едион.

– С половината му флота тръгват да издирват мисенианците, където и да са се укрили. После отплават на север към Терасен.

– Рифтхолд ще е точно по пътя им, а уивърните патрулират из цялата територия – изтъкна Едион. – И този план зависи от това дали можем да имаме доверие на Ролф да изпълни обещанието си.

– Ролф знае как да се пази – отбеляза Роуан. – А и нямаме друг избор, освен да му се доверим. Все пак преди две години и половина удържа на думата си да освободи робите.

Елин се беше погрижила за това.

– А другата половина от флотата на Ролф? – настоя Едион.

– Няколко кораба ще останат да пазят архипелага – обясни Елин. – А останалите тръгват с нас към Ейлве.

– Не можем да преборим армадата на Майев само с малка част от флотата на Ролф – скръсти ръце Едион. Дориан реши да не изразява съгласието си, оставяйки темата в ръцете на генерала. – Камо ли всички сили на Морат.

– Нямам намерение да ги атакуваме – отвърна лаконично Елин и с това сложи точка на спора.

След това Елин и Роуан се оттеглиха в стаята си.

Дориан продължи да будува дори когато дишането на съквартирантите му стана дълбоко и равномерно. Премисляше всяка от думите на Елена, спомена за отдавнашната поява на Гавин, който го беше събудил, за да попречи на Елин да отвори онзи портал. Може би го беше сторил не за да я спаси от проклятието, дебнещо отвъд, а за да не позволи на алчните, бездушни богове да я обладаят, както бе сторила Деанна днес.

В крайна сметка реши да остави тези размишления за някой друг път, когато нямаше да е толкова склонен към прибързани заключения. Въпреки това нишките на мисълта обгърнаха като дантела съзнанието му, сияейки в червено, зелено, златисто и синьо, шепнейки тайните си на другосветски езици.