Пътят между световете
- Автор: Ирвин Ян
- Серия: Взор през огледалото #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Пътят между световете». Краткое содержание книги:
По някое време спря да засити глада си и прецени, че навън се смрачава. Клепачите и натежаваха, тя се просна върху спалния чувал и заспа.
Тунелът се издигаше понякога, но по-често слизаше в земните недра и въпреки криволиците водеше до Шазмак. Изпълнеше ли каквото й заръча Тенсор, щеше да стигне невредима до основите на града. За разлика от пещерите на Банадор тук беше съвсем сухо.
Няколко часа по-късно тунелът се наклони рязко надолу, стените станаха влажни, а подът — хлъзгав. Шазмак бе изграден върху огромна скална основа насред течението на Гар. Все някъде подземните проходи минаваха и под реката.
Тук скалите жълтееха, но имаше жилки и буци в червено, кафяво и черно. По пода бяха нападали множество откъртени камъчета. Вдигна едно и го претегли на дланта си. Тежеше. Светлината се отразяваше от кристали с красотата на рубини.
У нея недоловимо се пробуждаше подозрението, че има още някой в мините. Вдигна светлика и раздвижи ръката си. На пода се открояваше необичайна, но плашещо позната следа. Косъмчетата по тила й настръхнаха. Подпря се на колене и длани, за да потърси още следи, и скоро откри една.
Почти квадратно стъпало, подобно на огромна длан, и едва отпечатани дълги пръсти. Мигом се досети кое същество е оставило отпечатъка. Същото, чиито следи видя в снега, след като избяга от Рулке. Онази яка, космата, тантуреста твар, която изскочи от пустотата и толкова уверено се опита да овладее машината на Рулке. Ето къде се е дянало чудовището. Явно бе проследило гашадите до Шазмак.
Каран въртеше глава, защото още чуваше зле с едното ухо. Рулке бе нарекъл този противник лорск. Тя помириса следата и усети лек дъх на отдавна съсирена кръв. Лорскът бе ранен в Каркарон и вероятно прегладнял. И беше наблизо. Можеше да я разкъса и излапа, без тя да съумее да му се противопостави. Каран не носеше никакво оръжие. Ами ако вече я е надушил?
„Глупости! — успокояваше се Каран. — Толкова време мина. Или е отишъл другаде, или са го убили, или е умрял от раните си или от глад. Нали щях да го усетя, ако беше наблизо?“
Лорскът обаче не се бе дянал никъде. Проследи гашадите, които се връщаха в Шазмак, сграбчи един от тях по пътя, по-късно и втори, като го разпра с един удар на ноктестата си лапа. Не хареса жилавото месо, но в пустотата тези същества си бяха научили урока — всяка храна, която не е чиста отрова, е скъпоценен подарък от съдбата.
Само че не успя да нахълта в Шазмак, претъпкан с жива плът. Пазителите вдигнаха тревога, още преди да доближи града. А при всяко движение се пропукваше кората на грозната рана отзад, останала след падането в разтопения метал в Каркарон. Единият му бут беше напълно овъглен. Раната не заздравяваше, напротив — възпали се мъчително. Болката стигаше да омаломощи дори корава твар като лорска.
Един ден се натъкна на стара шахта и пропълзя навътре с радост, за да се скрие от зимния студ. Поддържаше живота си с плъхове, прилепи и други дребни гадинки. Обикаляше из тунелите и видя срутена стена. През дупката долиташе друга миризма. Така попадна в тайния проход, но долови наличието на капани и се върна в мината. Изтреби всичко живо в нея, но тъй и не намери начин да се развилнее из изобилието от храна в Шазмак. Настани се удобно, колкото можа с тази рана, и изпадна в подобие на зимен сън, за да дочака пролетта или благоприятна случайност.
Каран често се бе плашила в скиталчеството си през последната година и половина. Но за пръв път изпитваше този вцепеняващ ужас от увереността, че нейде из мрака се спотайва отчаян, прегладнял звяр, който не й отстъпва по хитрост и с лекота ще я разкъса.
На всяка крачка си въобразяваше, че той я дебне и си играе с нея. Всяко пукане и пъшкане на слягащи се скални пластове, всяко тупване на капка се превръщаше в знак, че лорскът идва.
Идеше й да затича с писъци, но я спираше мисълта за капаните. Всеки изискваше търпение и сръчност, може би и немалко късмет, защото нямаше кой да и помогне и да я посъветва.
Вървеше упорито час след час. Позволи си надеждата, че не и остава много път. Имаше да преодолява само два капана, преди да проникне в най-долните подземия на Шазмак. Стигна до плетеница от червени жилки в жълтата скала и ги преброи. Единадесет. Поредният капан беше съвсем близо.