Рицарят тамплиер: Рицар на Храма

— Да, относително. Те са добри ковачи. Но знаете ли какво им се е случило, когато нашите братя християни са освободили града?

— Не, но от интонацията, с която ми задаваш въпроса, разбирам, че не е нещо добро.

— В действителност вие ме разбрахте отлично. Когато нашите освободители превзели града, евреите потърсили убежище в синагогата, където мъже, жени и деца били изгорени живи.

— Няма да поправиш подобно кощунство като позволиш друга ерес да нанася опустошения до Божи гроб — каза замислен абат Луи. — Но какъв отговор даде на великия равин?

— Дадох му думата си, че докато съм командор на Йерусалим, евреите ще могат да се молят напълно свободно близо до западната стена — живо отвърна Арн.

Виждайки, че великият магистър не протестира, абат Луи заключи, че даже по такъв деликатен въпрос, какъвто е този за евреите, той не можеше да формулира възражения срещу дръзките решения на Арн. Естествено, това беше напълно логично. Въпросът да се прецени коя от двете ереси е по-лошата — сарацинската или еврейската — беше второстепенен. Но нямаше да му бъде лесно да съобщи новината пред Светия престол.

— И ако този, който ме праща, сметне, че си направил грешка, като си дал позволението си на евреите, какво ще правиш тогава? — попита абат Луи, преценявайки всяка своя дума.

— Тамплиерите се подчиняват на Светия престол и само на него. Каквито и да са неговите решения, ние ще се съгласим с тях — намеси се Арно дьо Торож.

— Нашият благороден архиепископ вече се оплака от молитвите на сарацините — добави Арн със зле прикрита усмивка. — Той твърди, че тези викове му пречат да спи. Но смятам, че това е преувеличено и не е истинската причина за неговото безсъние.

Тази намек за нощните занимания на прословутия грешник развеселиха абат Луи.

— Трябва да призная, че имате късмета да сте подчинени единствено на Светия престол, а не на някой архиепископ — през смях отвърна абат Луи. — Но кажи, скъпи мой Арн, възлагаш ли надежди, че ще успееш да покръстиш евреите през следващите осемстотин години?

— Мисля, че ще бъде трудно, що се отнася до евреите — отвърна Арн малко по-освободено, — но въпросът не приключва с това. Те са силни в Багдад, града на халифа, на който Саладин е подчинен и който има многобройни съветници евреи.

— Халифът? — учуден възкликна абат Луи.

— Да, халифът. Говори се, че бил последовател на пророка Мохамед. Мирът е… ъъъ… Казвах всъщност, че той е последовател на Пророка и управлява всички, които следват неговите принципи. Въпреки това той дава своята подкрепа на Саладин сякаш против желанието си. Това, от което трябва най-много да се страхуваме, би бил един защитник на джихада в Багдад.

— Искаш да кажеш, че е добре да позволим на евреите да се молят до западната стена с цел да бъдат разединени сарацините? — попита абат Луи, смръщвайки вежди, разбрал внезапно, че не знае нещо, което бе толкова очевидно за другите двама.