Рицарят тамплиер: Рицар на Храма
- Автор: Гийу Ян
- Серия: Рицарят тамплиер #2
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Персей
- ISBN: 978-954-9420-71-5
- Переводчик: Гергана Панкова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Рицарят тамплиер: Рицар на Храма». Краткое содержание книги:
Една жена в замръзналия Север.
Една война, която ги разделя.
— Мислиш ли, че правата вяра ще победи? — попита абат Луи с неочаквана, изпълнена с провокация усмивка.
— Да, мисля — отвърна Арн. — Можем да опазим Светите земи с меч. Но това е невъзможно да продължи вечно. Когато престанем да имаме нужда от нашите мечове, тогава ще се почувстваме истински победители. Който и да било народ, никой не желае да приеме чуждата вяра насила. Това може да стане само с помощта на диалога, мира, молитвата и проповедта.
— Нужно ли ни е тогава да толерираме религията на неверниците? — учуди се абат Луи. — Ако подобни мисли бяха изречени от разкалугерен монах високо от позорен стълб в Бургундия, щях да ги сметна за безразсъдни, заявявайки, че той не познава силата на меча. Но ако вие двамата, които сте по-наясно по този въпрос от който и да било друг християнин, споделяте такива идеи… Впрочем нали и ти мислиш така, велики магистре?
— Да. Може би бих се опитал да изложа нещата по-подробно от моя приятел Арн — отвърна Арно дьо Торож. — Но всъщност нищо различно нямаше да кажа.
— Има нещо, което трябва да знаете, отче, понеже засегнахме въпроса — започна предпазливо Арн, когато видя, че великият магистър нямаше намерение да каже нищо повече. — Преди седмица ме посети велик равин от Багдад, където се намира най-голямата еврейска общност сред франкските колонии. Равинът дойде да ме помоли за нещо много свято за тях. Вие може би сте в течение, че евреите нямат право да се молят тук, в Йерусалим, от осемдесет и седем години?
— Не, не го знаех — призна абат Луи. — Доста ли са евреите в града?
— Да, относително. Те са добри ковачи. Но знаете ли какво им се е случило, когато нашите братя християни са освободили града?
— Не, но от интонацията, с която ми задаваш въпроса, разбирам, че не е нещо добро.
— В действителност вие ме разбрахте отлично. Когато нашите освободители превзели града, евреите потърсили убежище в синагогата, където мъже, жени и деца били изгорени живи.
— Няма да поправиш подобно кощунство като позволиш друга ерес да нанася опустошения до Божи гроб — каза замислен абат Луи. — Но какъв отговор даде на великия равин?
— Дадох му думата си, че докато съм командор на Йерусалим, евреите ще могат да се молят напълно свободно близо до западната стена — живо отвърна Арн.
Виждайки, че великият магистър не протестира, абат Луи заключи, че даже по такъв деликатен въпрос, какъвто е този за евреите, той не можеше да формулира възражения срещу дръзките решения на Арн. Естествено, това беше напълно логично. Въпросът да се прецени коя от двете ереси е по-лошата — сарацинската или еврейската — беше второстепенен. Но нямаше да му бъде лесно да съобщи новината пред Светия престол.
— И ако този, който ме праща, сметне, че си направил грешка, като си дал позволението си на евреите, какво ще правиш тогава? — попита абат Луи, преценявайки всяка своя дума.
— Тамплиерите се подчиняват на Светия престол и само на него. Каквито и да са неговите решения, ние ще се съгласим с тях — намеси се Арно дьо Торож.
— Нашият благороден архиепископ вече се оплака от молитвите на сарацините — добави Арн със зле прикрита усмивка. — Той твърди, че тези викове му пречат да спи. Но смятам, че това е преувеличено и не е истинската причина за неговото безсъние.
Тази намек за нощните занимания на прословутия грешник развеселиха абат Луи.
— Трябва да призная, че имате късмета да сте подчинени единствено на Светия престол, а не на някой архиепископ — през смях отвърна абат Луи. — Но кажи, скъпи мой Арн, възлагаш ли надежди, че ще успееш да покръстиш евреите през следващите осемстотин години?
— Мисля, че ще бъде трудно, що се отнася до евреите — отвърна Арн малко по-освободено, — но въпросът не приключва с това. Те са силни в Багдад, града на халифа, на който Саладин е подчинен и който има многобройни съветници евреи.
— Халифът? — учуден възкликна абат Луи.
— Да, халифът. Говори се, че бил последовател на пророка Мохамед. Мирът е… ъъъ… Казвах всъщност, че той е последовател на Пророка и управлява всички, които следват неговите принципи. Въпреки това той дава своята подкрепа на Саладин сякаш против желанието си. Това, от което трябва най-много да се страхуваме, би бил един защитник на джихада в Багдад.
— Искаш да кажеш, че е добре да позволим на евреите да се молят до западната стена с цел да бъдат разединени сарацините? — попита абат Луи, смръщвайки вежди, разбрал внезапно, че не знае нещо, което бе толкова очевидно за другите двама.