Рицарят тамплиер: Кралство в края на пътя
- Автор: Гийу Ян
- Серия: Рицарят тамплиер #3
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Персей“
- ISBN: 978-954-9420-72-2
- Переводчик: Румен Руменов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Рицарят тамплиер: Кралство в края на пътя». Краткое содержание книги:
Рицарят тамплиер носи от Йерусалим знания и култура, които са предвестник на едно ново време за Европа. Но той усеща, че дебне война — въпрос на време е вражески род да поиска да си възвърна трона с помощта на съюзници отвън. Използвайки военния си опит и знания, Арн трябва да създаде и обучи армия, готова да се изправи срещу тях. И да положи основите на едно обединено кралство.
— А след десет години? — попита Биргер Бруса.
— След десет години ще можем да ги победим в открит бой, след като леката ни конница ги е тормозила в продължение на месеци с множество нападения — отговори Арн. — Но за да бъде това възможно, ти ще трябва да се постараеш и да финансираш някои предприятия, които сериозно ще надупчат ковчежетата със скътаните ти жълтици.
— Защо аз, а не кралят? — за първи път от началото на разговора им Биргер Бруса беше искрено учуден.
— Защото ти си Фолкунг — отвърна Арн. — Могъществото, което съм на път да изградя, няма да е могъщество на кралството, а на Фолкунгите. Наистина съм се заклел във вярност на Кнут и нямам никакво намерение да престъпя тази клетва. Може би някой ден ще трябва да положа същата клетва пред ярл Ерик, не се знае. Днес сме съюзници с неговия род. Но утре? Единственото сигурно е, че ние, Фолкунгите, трябва да сме заедно и че само ние сме силата, способна да удържи целостта на кралството.
— По този въпрос смятам, че ти самият не си даваш сметка колко си прав — каза Биргер Бруса. — След малко ще ти кажа нещо, което трябва да запазиш само за себе си. Но първо ми кажи, какво мислиш, че е необходимо да направя в качеството си на ярл и на Фолкунг.
— Трябва да построиш укрепление на западния бряг на Ветерн, например в Лена, където и без това притежаваш голяма ферма. Датчаните ще проникнат в Източна Готаланд през Скания. Веднъж стъпили в Скара, ще могат да продължат на североизток към Арнес или да изберат незащитения път покрай Скьовде, откъдето през Ветерн ще достигнат Нес посред езерото. Необходимо е също така да се укрепи Аксевала. По този начин, нашите сили ще бъдат прегрупирани в три крепости. Конницата ни ще има възможност да се придвижва между тях, без врагът да може да я залови или да предположи откъде ще дойде следващата атака. Така с три укрепления, едното от които непревземаемо, ще бъдем в безопасност.
— Аксевала принадлежи на краля — възрази замислен Биргер Бруса.
— Толкова по-добре за твоите финанси — отвърна Арн с усмивка. — Ако аз укрепя Арнес, а ти — Лена, не би трябвало да имаш проблем като ярл да убедиш Кнут, че кралят е длъжен да даде и своя принос, като укрепи принадлежащия му Аксевала. Това ще е както в негова, така и в наша полза.
— Установявам, че си започнал да ми говориш все едно сме равни — каза Биргер Бруса и за първи път пусна онази широка усмивка, толкова характерна за него още от младостта му.
— Мой ред е да те помоля за извинение, чичо. Увлякох се — отговори Арн, скланяйки леко глава.
— И аз така се увлякох, че не забелязах веднага — отвърна все още усмихнат Биргер Бруса. — Отсега нататък искам да си говорим като равни, освен може би пред съвета. Но нали ти споменах, че имам да ти казвам нещо важно. Възможно е да пожелая Сверкер Карлсон да бъде следващият ни крал.
Биргер Бруса замълча веднага, след като произнесе тази ужасяващо предателска мисъл. Може би очакваше Арн да подскочи разярен, да обърне халбата с бира, да му отправи в лицето няколко обиди или пък просто да остане със зяпнала уста. Само че, колкото изненадан, толкова и разочарован, установи, че Арн не реагира, а спокойно изчаква продължението.
— Може би искаш да узнаеш как стигнах до тази мисъл? — попита недоволен Биргер Бруса с малко пресилена усмивка.
— Да — отговори Арн с равен глас. — Това, което ми казваш, е или най-висше предателство, или изключително хитро, така че бих искал да знам какво точно представлява.
— Кралят е болен — въздъхна Биргер Бруса. — Понякога има кръв в изпражненията, а, както е известно, това не е добър знак. Вероятно дори няма да преживее и тези пет години, които са ни необходими, за да се подготвим за една жалка защита.
— Разполагам с хора, способни да лекуват и незаети в момента. Ще ги изпратя при краля веднага след Коледа — каза Арн.
— Хора, способни да лекуват, казваш? — попита Биргер Бруса, като прекъсна мисълта си по средата. — Мислех, че с тези неща се занимават предимно жени. Както и да е, животът на Кнут е в Божиите ръце. Ако той умре прекалено скоро, положението ще бъде катастрофално, нали?
— Да — отвърна Арн. — Нека си представим най-лошото. Кнут умира в следващите три години. Какво ще правим тогава? Според теб, това ли е моментът, в който ще се намеси Сверкер Карлсон?
— Да, той ще дойде с датчаните — поклати тъжно глава Биргер Бруса. — Вече шест или седем години живее с датската си жена, казваше се, мисля, Бенедикта Ебесдотер. Доста бързо им се роди момиче, но нямат други деца, т.е. нямат момче.