Рицарят тамплиер: Кралство в края на пътя
- Автор: Гийу Ян
- Серия: Рицарят тамплиер #3
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Персей“
- ISBN: 978-954-9420-72-2
- Переводчик: Румен Руменов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Рицарят тамплиер: Кралство в края на пътя». Краткое содержание книги:
Рицарят тамплиер носи от Йерусалим знания и култура, които са предвестник на едно ново време за Европа. Но той усеща, че дебне война — въпрос на време е вражески род да поиска да си възвърна трона с помощта на съюзници отвън. Използвайки военния си опит и знания, Арн трябва да създаде и обучи армия, готова да се изправи срещу тях. И да положи основите на едно обединено кралство.
— Но какво трябва да ти прощавам? — попита Арн, изненадан от театъра, който чичо му разиграваше.
— Видях строежите в Арнес — отговори Биргер Бруса с по-мек тон, разпервайки почти отчаяно ръце. — Видях какво си предприел там, а не съм слабоумен. На път си да осигуриш на семейството ни власт, по-силна от всякога и да ни превърнеш в господари на кралството. Брат ми Магнус и Ескил ми разказаха и за делата ти във Форшвик. Необходимо ли е да продължавам?
— Не и ако искаш да ти прощавам, чичо — отвърна Арн внимателно.
— Отлично! Искаш ли бира?
— Не, благодаря. През последните дни пих толкова, че мога да се въздържа до Коледа.
Биргер Бруса се подсмихна подигравателно и се изправи. Взе две празни халби, отиде до бурето, напълни ги и като постави мълчаливо едната пред Арн, се върна на мястото си и се настани удобно в овчите кожи. Погледна към Арн, този път доброжелателно.
— Разкажи ми малко за това, с което си се захванал — продума след известно време. — Какво е днешното положение, какво ще стане, щом Арнес бъде завършен, и какво ще последва в идните години?
— Доста време би ми отнело да отговоря на всички тези въпроси — каза Арн.
— В момента няма нищо по-важно за ярла. Разполагаме с необходимото време, сами сме и никой не може да ни чуе — отговори Биргер Бруса, като взе своята халба и изпи няколко големи глътки, преди да я сложи на коляното си и да направи въпросителен жест с ръце, без дори халбата да се поклати.
— Днес царува мир, родът Ерик е съюзник на Фолкунгите — започна бавно Арн. — Сверкерите не се съпротивляват, те чакат Кнут да се спомине и, ако е рекъл Господ, ще има да чакат дълго. Така че не виждам никаква опасност от война в близките години.
— На твоето мнение съм — съгласи се ярлът. — А след това какво ще стане?
— Никой не знае — изрече Арн. — И все пак едно е сигурно: тогава заплахата от война ще е по-сериозна. Но това не означава, че тя задължително ще избухне. Ако в днешно време укрепим достатъчно нашето могъщество, то ще ни позволи да осигурим мира също толкова добре, колкото и най-обмислената сватба.
— Точно така — каза Биргер Бруса. — И къде е слабото ни място?
— Не можем да се противопоставим на датската армия на открито — отговори веднага Арн.
— Датската армия? Защо датската армия? — повдигна вежди Биргер Бруса.
— Това е единствената опасност, която ни застрашава и единствената, за която трябва да се тревожим — отвърна Арн. — Дания е сила, подобна на Франкското кралство и воюва почти като франките. Датчаните опустошиха голяма част от Саксония и завладяха обширни територии, показвайки, че са способни да победят саксонската армия. Щом им омръзне да пробиват на юг или пък ако стигнат достатъчно далеч в тази посока, за да подсигурят тила си, биха могли да отправят поглед на север, тоест към нас. А ние сме много по-лесна плячка от Саксония. Освен това в Роскилде синът на Карл Сверкершон не само получава датско образование, но има и права над короната. Той би бил идеалният васал на датчаните. Това трябва да имаме предвид, когато говорим за най-лошото.
Биргер Бруса поклати замислено глава, сякаш признаваше, че се страхува именно от това, без да смее да мисли за него. Ярлът отпи отново и помежду им се възцари тишина, докато той не се реши да отправи следващия въпрос.
— Можем ли да победим датчаните? — внезапно извиси глас той.
— След пет или шест години — с цената на тежки загуби. След десет години — по-лесно — Арн беше толкова категоричен, че очаквалият по-обстоен отговор Биргер Бруса се смути.
— Обясни ми малко по-добре! — поде след малко той.
— До пет години кралят ще умре — започна Арн, като бързо вдигна ръка, за да не бъде прекъснат, преди да може да продължи — естествено не знаем дали ще е точно така. Това е просто една мрачна възможност. И все пак, трябва да я имаме предвид. Тогава страната ще бъде завзета от датската армия, понесла заедно с мунициите си и един малко или много омаян Сверкер Карлсон. Ние ще разполагаме със стотина конници. Със сигурност не такива, които биха могли да се противостоят на голяма франкска или датска армия, но въпреки всичко способни да направят похода й през нашата страна достатъчно мъчителен и рискован. Не ще могат да влязат в пряк двубой с нас или да ни поробят. Ще крадем провизиите им, ще изтребваме дойните им животни и ще убиваме или раняваме по дузина датчани на ден. В най-добрия случай ще ги привлечем до Арнес. Те ще го обсадят и това ще се превърне в катастрофа за тях. Такова ще бъде положението след пет години, а цената, която ще се наложи да платим, ще бъде опустошаването на цялата област отсам Скара.