Рицарят тамплиер: Кралство в края на пътя

Пред Биргер Бруса и хората му оставаше съвсем малко път и те вече виждаха камбанарията на църквата в Биелбо, когато Арн ги настигна като светкавица. Щом му съобщиха, че се задава някакъв конник, Биргер Бруса се извърна на седлото си и видя синята мантия на Фолкунгите. Каза си, че Арн ги е следвал незабелязано и сега просто взима последния етап от прехода на скорост. Но когато видя колко изпотен е конят му, трябваше да преосмисли идеята си.

Арн пък с облекчение установи, че младият кон, с който избра да дойде на сватбата, има качества, въпреки че е по-бавен от Абу Аназа. Понеже козината на последния беше черна, не бе подходящо да се ходи с него на венчавка. Сесилия бе заявила, че такъв кон е по-подходящ за погребения и че би могъл да донесе нещастие с присъствието си на сватбата.

Едва преминали дървената ограда на Биелбо, Биргер Бруса заяви, че има работа и че ще се присъедини към Арн в стаята на най-горния етаж на църковната кула, където от незапомнени времена се провеждаше семейният съвет. Заповяда там да бъдат занесени мангали, бира, възглавници и овчи кожи. Час по-късно във въпросното помещение трябваше да бъдат само двамата с Арн. След като даде нарежданията си, той слезе от коня, остави го на един ратай и без дори да се обърне, се отправи с големи крачки към главната сграда. Най-напред отиде да облече по-обикновени дрехи, а след това се появи в писмовната, където насъбралите се хора го очакваха по разни дела.

Доста засегнат, Арн трябваше сам да се заеме с коня си, който се нуждаеше от по-внимателни грижи след бясното препускане. Изобщо не го беше грижа за учудването, което предизвика с появата си в обора, където рядко стъпваше господарски крак. Здравето на коня му беше по-важно от всичко останало. След като го разчеса и отстрани камъчетата от копитата му, той заповяда да покрият гърба му, за да не изстине прекалено бързо. Остана до него, като му говореше на някакъв странен език и го галеше, сякаш за да го ободри. Ратаите поклатиха глави и като си размениха съучастнически погледи зад гърба му, се оттеглиха смутени.

След като остави коня си, Арн отиде веднага да се измие и в уречения час вече чакаше в кулата. Силна миризма на мухъл и вар изпълваше стаята. Биргер Бруса малко закъсня.

— Създаваш ми повече грижи от който и да било друг член на семейството, Арн Магнусон, и не знам дали някога ще успея да те разбера! — изрече на висок глас Биргер Бруса, веднага след като се качи по стълбите и седна на най-големия стол, точно както Арн бе очаквал.

— В такъв случай, достатъчно е да ме попиташ и с Божията помощ ще се постарая да те осветля, скъпи ми чичо — отговори смирено Арн, който нямаше никакво желание да спори отново с ярла.

— Не си прави труда! — изръмжа Биргер Бруса. — Още по-лошо става, когато те разбера, защото тогава се чувствам глупак, който не се е сетил по-рано! Не желая да ти се извинявам, понеже веднъж вече трябваше да се унижа пред теб. Но ето, че правя именно това за втори път. Никога не се е случвало и с Божията помощ няма повече да ми се наложи да моля два пъти един млад палячо за извинение.