Храмът на боговете [calibre 2.58.0]

В него бяха статуетките.

Александър я чакаше на изхода на гарата, беше се облегнал на една стена.

-      Доктор Уайлд! Радвам се, че успя.

-      Зарежи глупостите, Стайкс - сопна му се тя. - Къде е Лари?

-      Фигурите в теб ли са? - Жената повдигна куфарчето. - Доб­ре. Нямаш нищо против да проверя, нали?

Нина отвори багажа си и показа триото пурпурни статуетки вътре в него.

-      Доволен ли си?

-      Засега. - Наемникът направи знак на две грамади, които сто­яха наблизо, и онези побързаха да се отзоват. - Последвай ме.

Уайлд очакваше да се качат в кола, но вместо това Стайкс я поведе към висока и квадратна сграда надолу по улицата. Тя представляваше лифт станция, чиито стоманени линии се изди­гаха над мрачината в селото.

-      Къде отиваме?

-      Сигурен съм, че членовете на туристическия съвет на Ман­дра ще бъдат много разочаровани, че не знаеш - дружелюбно подхвърли Стайкс. - Отиваме в хотел „Блауспер“, който явно е доста известен. И първокласен. Едно от регулярните места за срещи на Групата.

-      Боже, с подобни препоръки, ще си резервирам стая за следващата ми ваканция.

Влязоха в сградата. На вратата имаше знак; Нина не знаеше добре немски, за да успее да си преведе написаното, но схвана достатъчно, за да разбере, че хотелът, до който водеше въздушната трамвайна линия, е затворен за посещения. Явно Групата беше резервирала мястото, желаеше усамотение.

Стайкс си размени няколко думи с човека в апаратната, след което поведе Нина и горилите си към очакващата ги гондола. Жената погледна нагоре към планината. Почти нищо не се виж­даше от нея през облаците и снежната виелица. Мястото, на което щяха да я заведат, беше добре изолирано от останалата част на света. Тя потръпна.

Англичанинът отвори вратата на кабинката за нея.

-      Студено ли ти е? Влизай, вътре е по-топло.

-      Ти си перфектният джентълмен - каза му Нина с подигра­вателна усмивка и влезе. Стайкс се ухили и я последва, както и хората му. Бившият агент на САС направи жест към човека в апаратната и кабинката се раздвижи.

Жената демонстративно му обърна гръб и отиде до предния прозорец. Гондолата започна своето изкачване. Няколко сгради останаха под тях, появиха се първите дървета на гората. Вероят­но най-добрите планински ски писти бяха запазени за гостите на хотела, тъй като над железопътната линия се виеше ниска ограда, която отделяше високите склонове от селото. „Блауспер“ пред­лагаше и други забавления освен ските; между две от пистите се забелязваше дълга пътека, прокопана от шейни. Също така има­ше и мишени, предназначени за биатлон състезатели.

-      Докато сме още тук, се налага да те питам дежурния въп­рос - започна Стайкс. - Къде е съпругът ти?