Истината за случая Хари Куебърт
- Автор: Дикер Жоел
- Серия: Маркъс Голдман #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Истината за случая Хари Куебърт». Краткое содержание книги:
Тя преглътна сълзите си.
- Какво бе станало, госпожо Мичъл? - попита Гахалоуд меко. - Защо баща ви е мислел, че Лутър е направил глупост? Защо не е искал да се обади в полицията?
- Сложно е, сержант. Толкова е сложно всичко...
Тя заразтваря албумите и започна да ни разказва за семейство Кейлъб - за Джей, добрият баща, за Надя, майката, бивша мис Мейн, предала своя вкус към красивото на децата си. Лутър бил първородният, девет години по-голям от Сила. И двамата били родени в Портланд.
Показа ни снимки от детството си. Семейната къща, почивките в Колорадо, огромният склад на бащиното предприятие, в който Лутър и тя си играели през лятото. На друга поредица от снимки видяхме семейството в Йосемит, през 1963-та. Лутър е на осемнайсет години, хубав младеж, строен, елегантен. След това попадаме на снимка от есента на 1974-та - двайсетият рожден ден на Сила. Героите са поостарели. Джей, гордият баща на семейство, наближава шейсет и е пуснал корем. Майката вече нищо не може да направи, за да изличи бръчките си. Лутър е почти на трийсет години - лицето му е обезобразено.
Сила дълго се взира в този образ.
- Преди бяхме хубаво семейство - каза. - Преди бяхме наистина щастливи.
- Преди кое? - попита Гахалоуд.
Тя го погледна така, сякаш отговорът бе очевиден.
- Преди нападението.
- Нападение? - повтори Гахалоуд. - Не съм чувал нищо за него.
Сила постави двете снимки на брат си една до друга.
- Случи се през есента след почивката ни в Йосемит. Погледнете тази снимка... Вижте колко е красив. Лутър беше изключителен млад човек. Обичаше изкуството, имаше дарба на художник. Като завърши гимназия, го приеха в Портландската школа за изобразително изкуство. Всички твърдяха, че може да стане голям художник, че е талантлив. Беше щастлив младеж. Но течеше войната във Виетнам и го мобилизираха. Казваше, че като се върне, ще завърши школата и ще се ожени. Вече беше сгоден. Тя се казваше Елинор Смит. Негова съученичка. Уверявам ви, щастливо момче беше. До онази вечер през септември 1964-та.
- Какво се случи нея вечер?
- Чували ли сте за бандата Фийлд гоулс, сержант?
- Бандата Фийлд гоулс? Никога.
- Така полицията наричаше банда гамени, които вилнееха из областта по онова време.
*
Септември 1964 г.
Беше към двайсет и два часът. Лутър бе прекарал вечерта у Елинор и се прибираше пеш у родителите си. Трябваше да замине на другия ден за един от армейските центрове. Двамата току-що бяха решили да се оженят, като се върне - заклеха се във вярност до гроб и за първи път се любиха в детското легло на Елинор, докато майка й в кухнята им приготвяше курабийки.
След като си тръгна от Смитови, Лутър на няколко пъти се обръща към къщата. На прага, на светлината на фенерите, Елинор плачеше и му махаше с ръка. Сега крачеше покрай Линкълн Роуд - не особено оживен по това време и зле осветен път. Но беше най-краткият до дома му. Трябваше да върви три мили. Докато вървеше, го задмина една кола, чиито фарове осветиха пътя далече напред. Малко след това го застигна втора, която се движеше с бясна скорост. Пасажерите й, очевидно превъзбудени, крещяха през прозорците, явно за да го уплашат. Лутър не реагира и колата рязко спря насред шосето, на няколко десетки метра пред него. Той продължи да върви. Какво друго да направи? Да пресече от другата страна на пътя? Когато мина покрай колата, водачът го попита:
- Хей ти! От тука ли си?
- Да - отвърна Лутър.
Водачът лисна в лицето му бира и изкрещя:
- В Мейн живеят само селяндури!
Другите в колата също се разкрещяха. Бяха общо четирима, но в тъмнината Лутър не можеше да види лицата им. Отгатваше, че са млади, между двайсет и пет и трийсет години, пияни, много агресивни. Уплаши се и продължи пътя си с разтуптяно сърце. Не беше побойник, не искаше истории.
- Хей! - отново подвикна водачът. - Накъде си тръгнал, селяндурино?
Лутър не отговори и ускори крачка.
- Я се връщай тука! Връщай се, ще ти покажем как се дресират дрисльовците като тебе!
Лутър чу да се отварят вратите на колата и водачът да вика: „Господа, ловът на селяндури започва! Сто долара на който пръв го пипне!“. Лутър хукна да бяга. Надяваше се да мине друга кола. Но не мина. Нямаше кой да го спаси. Един от преследвачите му го настигна и го събори на земята, като се дереше: „Пипнах го! Пипнах го! Стоте долара са мои!“. Всички се нахвърлиха върху Лутър и започнаха да го бият. Докато той лежеше на земята, един от нападателите извика: „Кой иска да поиграем футбол? Предлагам да направим няколко фийлд гоула8! Другите нададоха ентусиазирани викове и един по един го заритаха в лицето с нечувана жестокост. Като свършиха, решиха, че е мъртъв, и го оставиха да лежи край пътя. Четирийсет минути по-късно го намери един моторист и повика помощ.