Илиада [bg]

вожд на войските враждебни, със копие светло улучи под диафрагмата в черния дроб; подкоси му нозете. Аписаон бе дошъл от Пеония плодна при Троя, [350] гдето изпъкна над всички по храброст след Астеропея Жалост обзе войнолюбеца Астеропей зарад него. Впусна се право напред, устремен да се бие с данайци. ала без полза, понеже те бяха се спрели готови с щитове, с копия дълги да бранят трупа на Патрокъл. [355] Всички Аякс там обхождаше, давайки често наредби: никой назад нито крачка от мъртвия да не отстъпва, никой напред да не влиза във боя, далеч от ахейци. всички край тялото сбрани сега да се бият отблизо. Тъй им нареждаше строго Аякс исполински. Земята [360] в алена кръв се окъпа, един върху други лежаха мъртви троянци, съюзници доблестни, също данайци. Тука данайците никак не водеха битка безкръвна, ала малцина погиваха, тъй като помнеха всички дружно безспир да се бранят взаимно от грозната гибел. [365] Тъй се сражаваха бурно, подобно на огън разпален. Ти би помислил, че няма ни Слънце, ни Месец на свода. Мрак непрогледен се сипна, затули мъжете в полето, гдето се биеха смело за мъртвия вече Патрокъл. Другите групи троянски и медноколенни ахейци водеха [370] боя под ведро небе и под грейнало слънце: нямаше никакъв облак върху планини и полета. Често след кратка почивка започваха битка отново, но издалеч, със стремеж да отбягват стрели многостонни в двете странични крила. А в средата от мрака и боя страдаха много и мъки търпяха от мед смъртоносна [375] всички най-храбри герои. Не знаеха само двамина славни мъже, Тразимед с Антилоха, потомци на Нестор, че е загинал Патрокъл безстрашен, а смятаха още, че си е жив и се бие с троянци напред всред тълпата. Двамата, бранейки своите другари от гибел и бягство, нейде далеч се сражаваха, както им Нестор поръча [380] още когато ги прати от черните кораби в боя. Целия ден се разгаряше буен пожар на враждата тежка. Безспирно обливани с пот изнурителна бяха здрави прасци, колене и нозе бързоходни додолу, [385] в пот бяха също ръце и очи на участници в боя около мъртвия свиден приятел на внука Еаков. Както стопанин, когато даде на слуги да опъват кожа голяма от едро говедо, със лой напоена, [390] те я поемат, във кръг се нареждат и силно я дърпат, влагата почва да чезне от нея, лойта се попива, кожата става широка, понеже мнозина я теглят; също тъй двете враждебни редици трупа на Патрокла дърпаха в тясно пространство с голяма надежда в душите: [395] да го отмъкнат троянци в града си, ахейци — при свойте кораби. Битка свирепа кипеше за мъртвото тяло. Арес, разпалващ войски, и Атина не биха роптали, ако ги бяха видели, макар и на тях разгневени. Толкова тягостна мъка за хората и за конете [400] Зевс край Патрокла изсипа тогава. Ахил богоравен нищо не беше все още узнал за смъртта на Патрокла: боят вилнееше доста далече от стана ахейски. Той не допускаше никак, че вече Патрокъл е мъртъв. Беше уверен, че жив е достигнал при градските порти и ще се върне, понеже той знаеше точно: Патрокъл [405] няма да срине града нито сам, нито даже със него.206 Скришом той слушаше често от своята майка Тетида да му говори за тайните мисли на Зевса всесилен. Тя му не каза обаче за злото, което го дебне: [410] че ще загине във боя най-свидният негов приятел. Все край трупа на Патрокла със копия остри в ръцете водеха бой неуморно и с яд се избиваха всички. Тъй им повтаряше някой от меднохитонни ахейци: „Мили! Позорно за нас е към нашите кораби гладки [415] пак да се върнем оттука. Дано се разтвори земята черна и всички ни глътне. За нас по-добро то ще бъде, вместо трупа да оставим на тях — конеборци троянци, да го откарат в града си и слава така да спечелят.“ Някой от смелите духом троянци пък казваше често: [420] „Ако дори е решено над мъртвия всички да паднем, никой за нищо, другари, сега да не бяга от боя!“ Все тъй повтаряше някой и всекиму вдъхваше смелост. Тъй се сражаваха страшно и грохот железен ехтеше, стигаше чак до небето бакърно през пустия етер. [425] А пък конете на внука Еаков далече от боя плачеха,207 след като бяха разбрали, че вече коларят мъртъв в праха е съборен от Хектора мъжеубиец. Автомедонт богоравен, юначният син на Диора, ту ги подшибваше с плясъци силни на бича си гъвкав, ту им говореше с ласкави думи, ту с думи обидни: [430] те не потегляха към Хелеспонта обширен за стана, ни при ахейци желаеха пак да се върнат във боя,