Илиада [bg]

който бе прав в колесница, ала не уцели за малко, все пак попадна той в Койран, другар й колар Мерионов, [610] който бе заедно с него доплувал от Ликт многолюден. Пеш от извитите кораби Идоменей влезе в боя; щеше сега да даде на троянците слава голяма, ако не беше докарал конете му вихрени Койран. Той светлина му донесе, отблъсна деня смъртоносен, ала самият загина от мъжеубиеца Хектор: [615] с острия връх го прониза без жал в челюстта под ухото, зъбите той му изкърти и сряза езика в средата. От колесницата Койран се смъкна, изпусна юздите, а Мерион се наведе, пое ги в ръце от земята, [620] сетне към Идоменея с такива слова се обърна: „Удряй конете със бича, догдето пристигнеш във стана: вече разбираш и сам, че ахейците губят борбата.“ Идоменей погна с плясък конете си хубавогриви право към гладки кораби: страх му обхвана душата. [625] Зевс не укри от Аякса сърцат и от цар Менелая, че надарява троянци сега с несъмнена победа. Пръв на войската продума великият син Теламонов: „Горко ни! Всеки, дори и глупакът, днес ясно разбира, че на троянци помага баща ни Кронид гръмовержец. Слаб или силен троянец, стрела или копие пратил, [630] винаги точно улучва, че Зевс ги в целта направлява. Нашите все се забиват без полза в прахта на земята. Хайде сами да помислим за някакъв сигурен начин, как да изтръгнем трупа на Патрокла и как да се върнем, [635] радост да бъдем самите за нашите мили другари. Те ни сега наблюдават и с мъка в сърцата си мислят: ний яростта и ръцете на мъжеубиеца Хектор няма да спрем: да побегнем при нашите кораби черни. Някой другар незабавно да каже това на Ахила, [640] тъй като смятам, че още не е той успял да научи тъжната вест за смъртта на любимия негов приятел. Ала не мога да видя вестител такъв сред ахейци: с мрак непрогледен навред са покрити коне и войници.208 Татко наш Зевсе! Спаси синовете ахейски от мрака, ведро небе ни прати, за да видим с очите си всичко. [645] И погуби ни на светло, щом вече това ти харесва!“ Каза, а Зевс се смили над Аякса, окъпан във сълзи. Тутакси мрака надвиснал разпръсна, разсея мъглата. Слънцето блесна отново, откри се полето на боя. [650] Рече тогава Аякс Теламонов на цар Менелая: „Гледай сега, Менелае божествен, дано забележиш все още жив Антилоха, сина на юначния Нестор. Ти го накарай да иде и каже на вожда Ахила, че е загинал във боя най-свидният негов приятел.“ [655] Тъй рече и гръмогласният цар Менелай го послуша. Тръгна забързан, подобен на лъв, от кошара прогонван, сили до крайност изчерпил да дразни и псета, и хора. Будни през цялата нощ, на лъва те не дават да грабне някоя гойна юница от сбраното стадо. А звярът [660] алчен за тлъсто месо все напада, но нищо не взема, че го пресрещат ръцете юнашки със копия чести, с факли горящи, които, макар настървен, го изплашват. Рано в зори си отива, печален в душата си горда; тъй неохотно и цар Менелай гръмогласен напусна [665] мъртвото тяло, но той се боеше, че може ахеици да го оставят трофей за троянци при своето бягство. Пламенно той запредумва Аякси и вожд Мериона: „Храбри Аякси, водачи аргийски, и ти, Мерионе! Всеки от вас да си спомни за кроткия нрав на Патрокъл, [670] клетия! Приживе ласкав и нежен той беше със всички, само че днес го постигна смъртта и съдбата всесилна.“ Щом като каза това, Менелай русокос се оттегли, вредом оглеждайки, както орелът, за който говорят, че е с най-острото зрение сред поднебесните птици; колкото и нависоко по свода с криле да се вдигне, [675] вижда той бързия заек, стаен изпод гъстите храсти, стрелнат се спуща, внезапно го сграбчва, живота му взема: тъй, Менелае, отхранен от Зевса, тогава въртеше своите светли очи сред тълпата на много другари, няма ли нейде да зърнеш сина на прочутия Нестор. [680] Тутакси ти го съгледа на левия фланг на борбата как насърчава другари и сам ги подтиква към боя. Цар Менелай русокъдрав наблизо застана и рече: „Тука ела, Антилохе, отхранен от Зевс, да узнаеш тъжната вест за това, що не трябваше нивга да стане. Мисля, че вече самият ти виждаш и ясно разбираш: [685] богът наваля и трупа страдания днес за данайци, а за троянци — победа. Погина отличен ахеец, падна Патрокъл и горест голяма обхвана данайци. Тичай веднага във стана ахейски, кажи на Ахила: [690] може би той ще откара при кораба голото тяло, че шлемовеецът Хектор му смъкна доспехите светли.“ Каза така. Антилох бе потресен от тези му думи, дълго остана безмълвен, очите му плувнаха в сълзи, силният глас на героя във гърлото секна внезапно. [695] Въпреки всичко послуша съвета на цар Менелая. В миг се затича, предал си доспехите209 на Лаодока. който наблизо държеше конете му еднокопитни. В сълзи облян го понесоха вън от борбата нозете [700] да съобщи на Ахила Пелеев печалните вести. Твойто сърце, Менелае, отхранен от Зевс, не поиска смело да брани обични другари, измъчени в боя, где Антилох ги остави; а пилосци210 бяха в покруса. Той им изпрати във помощ напред Тразимеда божествен, сам пък отново се върна да пази героя Патрокъл: [705] тичайки, спря до двамината храбри Аякси и рече: „Аз Антилоха изпратих при бързите кораби в стана, там при Ахил вихроног да отиде, но все пак допущам: няма Ахил да пристигне, макар че е гневен на Хектор. [710] Как ще се бие с троянци, когато доспехи му липсват? Хайде сами да обмислим задружно най-сигурен начин как да измъкнем трупа и как вече сами да отбегнем в боя с троянци смъртта и жестоката гибелна Кера.“ Тъй му отвърна Аякс, исполинският син Теламонов: „Всичко ти вярно ни каза, царю Менелае преславен! [715] Двамата вий с Мерион се вмъкнете внезапно и бързо, мъртвото тяло вдигнете и вън от сечта изнесете, а пък зад вас ще се бием с троянци и Хектор божествен ний, едноимци, със храброст еднаква; и в дните предишни [720] двама сме срещали често опасната битка на Арес.“ Тъй рече. Вдигнаха те от земята трупа нависоко. Викот страхотен нададе тогава войската троянска, щом като зърна, че вече ахеици отвличат Патрокла. Вкупом се юрнаха бурно, подобни на псета ловджийски, дето пред млади ловци на глиган наранен се нахвърлят, хукват стремглаво напред с настървение да го разкъсат; щом се обърне глиганът, облегнат на своята сила, [725] мигом отстъпват и вредом се пръскат, обзети от ужас: тъй ги троянци преследваха, винаги в група събрани, удряйки с мечове тежки и с копия медни двуостри. [730] Щом се извърнеха само двамината храбри Аякси, спрели на място, цвета си меняха от страх враговете; никой не смееше бой за трупа да започне отново. Носеха тъй Менелай с Мериона трупа от полето [735] право към гладките кораби в стана. След тях се разпали яростна битка тъй, както пожар, ненадейно избухнал в град обитаван, бушува стихийно; и къщите рухват цели в сияние ярко, че вятърът с бяс го раздухва; също тъй шум незаглъхващ от буйни коне и войници следваше двамата смели ахеици по пътя обратен. [740] Както големи катъри, напрегнали сила могъща, влачат по стръмна скалиста пътека от дебри планински тежка греда или мачта огромна за кораб презморски, а в бързината духа им терзаят и пот, и умора, [745] тъй устремени, те носеха с мъка трупа на Патрокъл. А пък отдире Аякси задържаха вражия натиск. Както и хребет горист, прекосяващ полето напряко, спира дълбоките, силни води на реки пълноводни, па ги отблъсва и техния ход в равнината насочва, [750] те не успяват рида да разбият, макар да са бурни; тъй и Аякси възпираха върлия напор троянски. Но враговете ги следваха — двама най-много от всички: славният син на Анхиза, Еней, и блестящият Хектор. Както безбройни скорци или гарги излитат на ято [755] с крясъци грозни, когато съгледат нападащ ги ястреб, който донася нечакана гибел на техните малки, тъй от Еней и от Хектор ахейските млади войници бягаха, викайки гръмко, забравили стръвната битка; Много доспехи прекрасни на бягащи в ужас данайци [760] паднаха близо до рова, но боят не спираше още.