Илиада [bg]

вратните жили му срязва, бикът цял подскача и пада; също тъй Арет подрипна и рухна по гръб. А в корема острото копие, силно разклатено, взе му живота. Хектор изпрати сияещо копие в Автомедонта. [525] Той го съгледа навреме, отбягна опасния удар, ловко наведен; а дългото копие мина зад него, право в земята заседна и краят му дълго трепера, докато буйният Арес смири му свирепата сила. Щяха сега да се втурнат със мечове в бой ръкопашен, [530] ако не бяха ги в миг разделили Аяксите храбри, двамата влизайки в бой, призовани от своя приятел. Хектор Приамов, Еней и със тях богоравният Хромий, щом ги видяха, веднага отстъпиха в ужас при свойте, проснат оставиха Арет, промушен направо в сърцето. Автомедонт войнолюбец, подобен на бързия Арес, [535] сне му доспехите светли и гордо така се провикна: „Малко поне облекчих си сърцето от тежката мъка заради вожда Патрокъл, макар да погубих по-долен.“ Каза и сам в колесницата сложи доспехите в кърви; [540] с окървавени ръце и нозе той се метна във нея, както лъвът е обагрен, когато е бик изтърбушил. А край трупа на Патрокла отново избухна борбата — гибелна, грозна, плачевна: Атина сега я подкладе. Тя от небето се спусна, изпрати я Зевс гръмовержец, за да подбужда данайци: духът му към тях се обърна. [545] Както Кронид разпростира в небето дъга многоцветна, страшна поличба да бъде за смъртните: или за битка, или за буря дъждовна, която възпира в полето всякакъв труд на човека и много измъчва стадата; [550] тъй и богинята, щом се забули с мъгла многоцветна, между ахейци дойде, поощрявайки всички герои. Най-напред цар Менелая, могъщия син на Атрея, нейде наблизо застанал, подстори със думи Атина, уподобена на Феникс по глас гръмовит и по външност: [555] „Срам и позор, Менелае Атреев, ще бъде за тебе, ако допуснеш другаря любим на Ахила прославен бързите псета да влачат покрай крепостта на троянци! Здраво самичък се дръж и войската безспир насърчавай!“ Цар Менелай гръмогласен тогава така й отвърна: [560] „Фениксе, старче добър, многолетен! Дано ми Атина вдъхва геройство и всички стрели отклонява от мене! Бих аз застанал тогава със радост да браня Патрокла: ранната негова смърт ме засегна дълбоко в сърцето. Хектор, изпълнен със сила на огън стихиен, не спира [565] с мед да избива мъжете, че Зевс го дарява със слава.“ Тъй рече. А совоока Атина се много зарадва, че между всички безсмъртни на нея се първо помоли. Сила му вля във плещите и чак в колената чевръсти, а пък в гърдите му вдъхна за миг дързостта на мухата: [570] даже и гонена често от нежната кожа на смъртен, пак го връхлита и хапе — човешката кръв й е сладка: мрачния дух му изпълни Атина със наглост такава. Той към Патрокла отиде и блеснало копие хвърли. Имаше някой си Подес, троянец, син Еетионов, [575] твърде богат и юначен, почитан наи-много от Хектор, тъй като беше му близък другар и любим сътрапезник, Подес започна да бяга, а цар Менелай го удари в пъстрия пояс и медното копие мина през него. Подес се просна. Атрид Менелай гръмогласен [580] отмъкна скоро трупа му към своите другари, далеч от троянци. Редом до Хектора спрял, Аполон ги подбуждаше тихо, вземайки образа чуден на Фенопс, потомък на Азий, Хекторов гост най-обичен от всички, в Абид обитаващ. Уподобил се на Фенопс, така Аполон заговори: [585] „Хекторе! Кой ли ахеец сега ще се плаши от тебе? Ти затрепера от цар Менелай, който беше по-рано копиеборец негоден, а днеска самичък отнася смело трупа от троянци, погубил другаря ти верен, Подес, син Еетионов, отличен сред първите в боя.“ [590] Каза така. Черен облак от скърби обгърна героя. С мед заблестяла облечен, пред първите в строя излезе. В същото време Кронид вдигна свойта искряща егида, с много ресни украсена, а в облаци Ида забули; ярко той светна и гръмна, разтърси егидата страшна: даде победа сега на троянци, прогони ахейци. [595] Пръв Пенелей беотиец се впусна да бяга от боя. Както търчеше пред всички, той беше засегнат внезапно с копие в рамото горе: излеко костта му докосна острото копие — Полидамант бе го хвърлил отблизо. Хектор притича, улучи в ръката до китката точно [600] Леита Алектрионов и тъй го от строя извади: той се озърна, побягна, загубвайки всяка надежда с копие медно в десница с троянците пак да се бие. Идоменей пък удари в гърдите през бронята Хектор, вече повторно налитащ на Леита Алектрионов. [605] Счупи се дългото копие до острието; троянци викнаха, Хектор пък копие метна във Идоменея,