Илиада [bg]

викайки гръмко, подобен на Хефестов огън негаснещ. Острият вик на героя достигна до цар Менелая, който въздъхна и каза на свойто сърце благородно: „Тежко ми! Ако оставя доспехите дивни на Евфорб, [90] също трупа на Патрокъл, погинал във бой за честта ми, никой данаец не би ме похулил, когато ме види. Ако от срам се сражавам самичък с троянци и с Хектор, има опасност сега едного да нападнат мнозина, [95] че шлемовеецът Хектор предвожда тук всички троянци. Ала защо се вълнува сърцето ми с мисли такива? Който реши да се бие без божия воля с противник, тачен от някакъв бог, то голяма беда го постига. Никой данаец не ще ме похули, когато ме види, [100] че съм отстъпил пред Хектор, воюващ със божия помощ. Само да можех да чуя гласа гръмовит на Аякса, двамата бихме отново се впуснали в боя със устрем, даже без божия воля трупа на Патрокла да вземем ний за Ахила: това от злините било би най-малко.“ [105] Още премисляше всичко в душата си мълком, когато вкуп го нападнаха много троянци начело със Хектор. Цар Менелай се отдръпна, остави простряното тяло. Често назад се извръщаше, както лъвът буйногривест, щом го подгонят далеч от кошарата псета и хора [110] с вик и със копия дълги; сърцето му дръзко в гърдите трепва от ужас и той неохотно си тръгва от двора; също тъй русият цар Менелай изостави Патрокла: спря и с лице към врага се обърна, щом стигна при своите, търсейки с поглед Аякса, огромния син Теламонов; [115] тутакси той го съгледа във левия фланг на борбата смелост да вдъхва на своите другари да влизат във боя: Феб Аполон им изпрати тогава небесна уплаха. Цар Менелай се затича, наблизо застана и рече: „Мили Аяксе! Ела да се бием сега за Патрокъл! [120] Може би ний ще откараме голия труп204 при Ахила, че шлемовеецът Хектор му смъкна доспехите славни.“ Тъй каза и развълнува духа на Аякса юначен, който през първите гъсти редици пое с Менелая. Щом му съблече доспехите, Хектор помъкна Патрокла, [125] за да отреже с медта си славата му от раменете, а пък трупа му да хвърли на стръвните псета троянски. Близо пристъпи Аякс със грамадния щит като кула, Хектор назад се отдръпна веднага сред своите другари, па в колесницата скочи, предаде доспехите дивни [130] да ги откарат във Троя за негова бойна прослава. А пък Аякс приближи до Патрокла, покри го със своя щит необятен. И както лъвица се грижи за свойте лъвчета, щом ги в гората повежда и там я пресрещат смели ловци, а тя гордо се пъчи със своята сила, [135] рошави вежди навъсва и с тях си покрива очите, тъй и Аякс до трупа на героя Патрокъл застана. А Менелай, на бог Арес любимец, стоеше отсреща с мъка несносна в гърдите, която безспирно растеше. Главк, Хиполохов потомък, водач на мъжете ликийски, [140] гневно погледна към Хектор и с упрек жесток му продума: „Хектор храбър на външност, от боя далече оставаш! Имаш съвсем незаслужена слава, понеже отстъпваш. Трябва сега да помислиш града с крепостта да запазиш, водейки само войските, родени в свещената Троя. [145] Никой ликиец не ще се сражава за вашата крепост вече с данайци, когато признателност няма за този, който се винаги бие усърдно с мъжете враждебни. Как ще спасиш от гмежта на борбата боец неизвестен, щом Сарпедона, нещастнико, верен другар и приятел, [150] ти изостави за плячка и дар въжделен на аргийци?205 Приживе бе Сарпедон за града и за тебе полезен, нямаш ти доблест обаче от псета трупа му да браниш. Ако сега ме послушат мъжете ликийски да тръгнем ний към дома, очевидно зла гибел ще дойде над Троя. [155] Ако троянците имат безтрепетна сила и дързост, както ги имат юначните воини, които подхващат тежка борба със мъжете враждебни на свойта родина, тутакси бихме отвлекли Патрокла във Троя висока. Ако убития вмъкнем в големия град на Приама, [160] след като ний го изтръгнем със пристъп от боя развихрен, скоро аргийци ще пратят доспехите на Сарпедона, него пък ние сами ще откараме вътре във Троя. Падна другар на героя им, който се смята най-храбър между аргийци във стана и има бойци ръкопашни. [165] Все пак ти нямаше смелост да срещнеш Аякса безстрашен, сам да го зърнеш в очите по време на бой с враговете, ти се не сблъска със него, понеже от теб е по-мощен.“ А шлемовеецът Хектор го ядно погледна и рече: „Главке, защо ми говориш надменно, макар че си умен? [170] Жалко, че аз те поставих по-горе по мъдрост от всички славни смелчаци, които живеят във Ликия плодна.