Илиада [bg]

все неподвижно стояха, подобни на камък надгробен. който стърчи над могила на момък или на девица; [435] тъй и конете стояха на впряг в колесницата дивна, горко навели глави. От клепачите сълзи горещи ронеха върху земята от жалост за колесничаря. Техните гриви разкошни се спускаха ниско надолу изпод ярема, зацапани в мръсната прах на земята. [440] Щом ги видя съкрушени, смили се сърцето на Зевса, той си поклати главата й в себе си тъй заговори: „Клети коне! За какво ли ви дадохме ний на Пелея, който е смъртен, а вий сте безсмъртни, лишени от старост? Или безкрайно да страдате все сред нещастните хора? Няма в света по-злочест от човека сред всичките твари, дето живеят и лазят навред по земята просторна. [445] Все пак до вас в колесницата, с пъстри бои украсена, няма да дойде синът на Приама: не ще го допусна! Мигар не стига, че той се гордее с доспехите вечни? Сила ще вдъхна сега в коленете ви, също в духа ви, [450] здрав да откарате Автомедонта от битката в стана. Все още слава голяма ще пращам на много троянци, за да убиват, докле при навесните кораби стигнат, слънце докле не залезе и сумрак свещен не настъпи.“ Каза и вдъхна Кронид на конете невиждана сила. [455] Те от прахта си отърсиха наземи пищните гриви, вихром понесоха в миг колесницата между войските. Автомедонт се сражаваше скръбен за своя приятел, вредом налиташе, както и ястреб връхлита над гъски. Лесно отбягваше страшния напор на всички троянци, [460] лесно отново нападаше с устрем сгъстените групи. Но не убиваше той враговете при тая гонитба, че в колесницата свята самичък не можеше вече копие остро да хвърля и бързи коне да задържа. [465] Малко по-късно го зърна във боя другарят му верен Алкимедонт добродушен, синът на Лаерка Емонов. Зад колесницата спря и на Автомедонта продума: „Автомедонте, кой бог ти внуши във сърцето юначно този съвет безполезен, отне ти и здравия разум? [470] Ти се сражаваш самичък с троянци в редиците предни; твоят другар е убит, а доспехите на Еакида носи върху раменете си Хектор и с тях се гордее.“ Автомедонт пък, синът на Диора, така му отвърна: „Алкимедонте, кой друг от ахейци ще може умело [475] тези безсмъртни коне да възпира и смело да кара, ако не смятам Патрокла, подобен на бог по разумност приживе; само че днес го постигна смъртта и съдбата. Хайде вземи незабавно юздите блестящи и бича, аз ще напусна без страх колесницата, за да се бия.“ [480] Тъй рече. Алкимедонт в колесницата бойна се метна, грабна веднага в ръцете си мощни юздите и бича, скочи и Автомедонт. А блестящият Хектор ги зърна, па се обърна със реч към Енея, застанал наблизо: „Храбър Енее, съветнико на меднобронни троянци! [485] Аз забелязах конете на бързия внук на Еака пак да се впускат във боя със колесничари негодни. Мисля, че бихме пленили конете, щом само поискаш, тъй като няма да дръзнат такива колари насреща да ни излязат, когато ний двама със теб ги нападнем.“ [490] Тъй каза. Мощният син на Анхиза не бе непослушен. Двамата тръгнаха право напред и нарамиха дръзко щитове плътни със медна обковка под сухите кожи. Дружно вървяха с тях Хромий и богоподобният Арет. Те се надяваха много коларите в бой да погубят, [495] в плен да откарат във Троя конете им високошийни. Глупави! Нямаше те да се върнат от Автомедонта, без да се в кърви облеят. Щом той се помоли на Зевса, пак се изпълни сърцето му мрачно със сила и храброст. Мигом на Алкимедонта, другаря си предан, продума: [500] „Алкимедонте, не спирай конете далече от мене! Винаги близо в гърба ми да дишат през време на боя! Смятам, че Хектор Приамов не ще обуздае гнева си, без да плени дивногривите буйни коне на Ахила, без да ни двама убие и в бяг да обърне аргийци [505] или пък сам да попадне във плен между първите в боя.“ Рече така и повика Аякси и цар Менелая: „Вие, Аякси, аргийски водачи, и ти, Менелае! Тук оставете мъртвеца на група най-храбри ахейци, нека кръжат покрай него, от вражи войски да го пазят, [510] вий отблъснете от двама ни живи деня смъртоносен, че в сълзоносната битка към нас се насочват със ярост Хектор и вождът Еней, най-прочути троянски герои. Всичко обаче зависи от волята на боговете! Ето аз копие хвърлям, за другото Зевс да се грижи.“ Каза, замахна и в миг дългосенното копие метна. [515] Арета точно улучи във щита, всестранно закръглен. Плътният щит не отблъсна медта и тя мина през него, стигна във долната част на корема през якия пояс. Както и мъж здравеняк със секира изострена удря точно в тила зад рогата бика, обитаващ полето, [520]