Илиада [bg]

Днеска се сърдя най-много на тебе, понеже ти каза, че не съм смеял дори да дочакам Аякса огромен! Никакъв страх не изпитвам от боя и конския тропот. Винаги волята висша на Зевса от нас е по-силна; [175] Зевс и героя изплашва, дори му отнема победа лесно, макар че и сам го подтиква да влиза във битки. Драги мой! Хайде сега застани покрай мене и гледай целия ден ли ще бъда страхливец, какъвто ме смяташ, или пък някой данаец, макар да е с устремна сила, [180] аз ще отблъсна във бой за трупа на Патрокъл погубен.“ След като рече това, на троянците викна високо: „Вие, троянци, ликийци, бойци ръкопашни дарданци! Хайде бъдете мъже и спомнете си бурната сила, [185] за да си сложа доспехите дивни на вожда Ахила, дето ги смъкнах, когато сразих храбростта на Патрокла.“ Каза така шлемовеецът Хектор и боя напусна. Той се затича стремглаво назад със нозете си бързи, скоро в полето настигна любимите свои другари, носещи в Троя доспехите дивни на вожда Ахила. [190] От многосълзния бой надалеч преоблече се Хектор: своите предаде в ръцете на войнолюбиви троянци, сам пък надяна доспехите вечни на внука Еаков, дадени от боговете във дар на баща му Пелея. [195] В старост Пелей ги отстъпи на своето чедо Ахила, ала синът не достигна до старост във тези доспехи. Облакосборецът Зевс, щом съгледа героя далече да се облича в доспехите чудни на вожда Ахила, той си разтърси главата и тъй във душата си рече: [200] „Клетнико! Никаква мисъл за смърт във сърцето си нямаш. Тя е до тебе, а ти си поставяш нетленни доспехи, носени нявга от мъж, от когото и други треперят. Днеска погуби Патрокла, другаря му кротък и силен, сне му доспехите сам от плещите му и от главата. [205] Ето сега ще ти вдъхна в гърдите голямо геройство — вместо отплата, че няма ти жив да се върнеш от боя, ни Андромаха ще вземе доспехите на Еакида.“ Каза Кронид и му кимна със своите вежди възчерни. Стори доспехите чужди добре да прилегнат на Хектор. Страшният Арес във него проникна, в снагата му вложи доблест и сила. И Хектор към своите съюзници славни тръгна със викот пронизен, във миг се показа пред всички, блеснал в доспехите вечни на дръзкия син на Пелея. [210] Ходеше между войските, подбуждаше всекиго с думи: [215] Медона, Местла и Главка, и храбрия в бой Терсилоха, Астеропея, герой Дейзинора и с тях Хипотоя, Форкиса, Хромия, още и птицегадателя Еном. Той ги подтикваше бодро, крилати слова произнесе: „Чуйте ме вие. безброй племена от съюзни съседи! [220] Не многочисленост търсих и нужда от нея аз нямах, тука когато ви свиках от вашите селища родни, но за да браните твърдо от войнолюбиви ахейци верни троянски съпруги и клети невръстни дечица. С тази надежда аз сам изтощавам народа във Троя [225] щедро с храна, с дарове да повдигам духа ви в гърдите. Всеки от вас да се впусне направо във бой да загине или да бъде спасен, че това е закон на войната. Който отмъкне убития вече от мене Патрокъл при конеборци троянци и който отблъсне Аякса, [230] той половината плячка ще има, наравно със мене, сам ще се радва на слава, каквато и аз ще получа.“ Тъй рече. Вдигнали копия, право напред връхлетяха срещу данайците: имаха вече голяма надежда мъртвото тяло да грабнат от вожда Аякс Теламонов. Клетници! Той на мнозина живота отне над Патрокла! [235] Тъкмо тогава Аякс заговори на цар Менелая: „Скъпи ми цар Менелае Атреев, потомък на Зевса! Мисля, че двамата няма назад да се върнем от боя. Толкова аз се не плаша за голия труп на Патрокла, който сега ще насити троянските псета и птици, [240] колкото страх ме обзема за мойта глава и за твойта, да не пострадат, че бойният облак над всичко надвисва — Хектор Приамов; нечакана гибел отново ни дебне. Хайде повикай най-храбри данайци, дано да ни чуят!“ [245] Тъй каза. Цар Менелай гръмогласен не бе непослушен. Той се провикна високо, дано да го чуят данайци: „Мили другари, водачи, съветници мъдри аргийски, всички, които с Атрид Агамемнон и с цар Менелая общото вино изпиват и своите народи предвождат, слава голяма и почит добили от Зевс олимпийски! [250] Трудно е вече за мене при всеки водач да отивам, тъй като много далеч се разгаря кипежът на боя. Всеки самичък да тръгне, душата си с гняв да препълни, за да не стане Патрокъл играчка за псета троянски.“ [255] Тъй рече. Чу го Аякс, бързоногият син на Ойлея. Пръв се завтурна насреща и стигна сред лютата битка. После дотичаха Идоменей и другарят му предан, вожд Мерион, на убиеца бог Ениалий подобен. Кой ли със собствена памет сега назовал би по име [260]