Илиада [bg]

всички ахейци, които по-сетне разгаряха боя? Вкупом събрани троянци нападнаха с Хектор начело. Както във устие речно, с води придошли от Кронида, грозно вълната голяма шуми пред насрещния напор, а бреговете реват, че морето навън се излива, [265] с викове толкова гръмки налитаха често троянци, а до трупа на Патрокъл стояха безсменно ахейци, единодушни в борбата, запазени с щитове медни. Сумрак изсипа Кронид покрай техните шлемове светли, тъй като в дните предишни не бе му омразен Патрокъл, докато дишаше още и беше другар на Ахила. [270] Зевс не поиска да стане той плячка на псета троянски: тутакси верни другари подтикна да бранят Патрокла. Първо троянци отблъснаха с вик бързооки ахейци, бягащи в ужас, които оставиха мъртвото тяло. [275] Никого с копия тук не убиха сърцати троянци, ала трупа те отвлякоха. Твърде за кратко без него ядни стояха ахейци: Аякс ги възвърна веднага. Както по външна осанка, така и по подвизи бойни беше той пръв сред данайци, но втори след вожда Ахила. [280] Тръгна от предните в боя, същински глиган по свирепост, който далече вдън дебри планински най-лесно разпръсва кучета бързи и млади ловци, щом назад се обърне; тъй и Аякс велемощен, синът на герой Теламона, леко нападна и пръсна троянските бойни редици, [285] струпани върху трупа на Патрокла с желание силно да го отмъкнат в града си и слава така да спечелят. А Хипотой велелепен, синът на пеласгеца Лета, беше повлякъл трупа за крака сред жестоката битка, вързал му глезена здраво със ремък край жилите ниско, [290] да угоди на троянци и Хектор, но зло му се случи: никой му помощ не даде, макар че желаеха всички. Храбрият син Теламонов се впусна направо в тълпата, в миг Хипотоя удари със копие в шлема му меден. Шлемът със конската грива изпод острието се сцепи, [295] рязко пронизан от крепка десница със копие дълго. Мозъкът кървав потече от раната по острието чак до халката. И мъжката мощ Хипотоя остави: той от ръцете си наземи пусна крака на Патрокла, после и сам се събори стремглаво с лице над мъртвеца, [300] много далече от плодна Лариса. Отплата дължима никак не даде на свойте родители мили, че кратък бе му животът, сразен от Аякса със мед безпощадна. Своето копие Хектор тогава запрати в Аякса, който го зърна и с мъка отбягна опасния удар. [305] ала улучен бе Схедий, потомък на храбрия Ифит, твърде известен фокеец във град Панопея, много мъже управляваше в свойта богата родина. Точно под здравата ключица Хектор го тежко промуши, острото копие медно излезе през рамото горе. [310] Схедий със шум се катурна, доспехите звъннаха с него. А пък Аякс Теламонов прободе направо в корема Форкис, потомък на Фенопс, закрилящ трупа Хипотоев. Плочка от бронята счупи, с медта му червата изкорми. Форкис в прахта се простря и с ръката си сграбчи земята. [315] Първите бойни редици и Хектор отстъпиха бързо. Викнаха диво аргийци, отвлякоха двамата мъртви — Форкиса и Хипотоя, — доспехите мигом им снеха. Щяха троянци, надвити от войнолюбиви ахейци, поради своята слабост в града да избягат отново, [320] а пък аргийците, въпреки Зевса, да имат прослава само чрез собствена сила, Еней да не беше подтикнат в боя от бог Аполона, взел образа на Перифанта, син на Епита, вестител при стария татко Енеев, стигнал до старост дълбока и вещ за полезни съвети. Уподобил се на него, така Аполон заговори: [325] „Бихте ли вие, Енее, запазили Троя висока без помощта на безсмъртни? Аз помня и други герои, вярващи само на своята сила, юначност и смелост, само на своите фаланги, макар малобройни да бяха. [330] Зевс предпочита победа за нас, не за горди данайци, вие обаче треперите все и не влизате в боя.“ Каза. Еней богоравен позна Аполон далнострелец, щом го погледна в лицето, и рязко извика на Хектор: „Хекторе! Вие, троянски и вие, съюзни водачи! [335] Срам е за всички ни днеска да бягаме в Троя, надвити от войнолюбци ахейци във бой зарад нашата слабост. Някой безсмъртен застана наблизо до мене и рече: «Зевс, промислител върховен, е наш покровител във боя.» 340. Нека нападнем данайци, за да не отмъкнат спокойно близо до своите кораби черни трупа на Патрокла.“ Каза така и изтича пред първите бойни редици: те се обърнаха в миг и с лице към ахейците спряха. С копие остро удари внезапно Еней Лейокрита, син Арисбантов, другар благороден на вожд Ликомеда. Войнолюбивият мъж Ликомед съжали Лейокрита, [345] спря до трупа му наблизо и Аписаона Хипасов,