Приключенията на Казанова
- Автор: Казанова Джованни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Юрьевич Андреев
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Приключенията на Казанова». Краткое содержание книги:
— Мила, всички твои думи не ми оставят ни най-малко съмнение за твоята любов и понеже се чувствуваш сигурна, че си станала господарка на сърцето ми, това е повод да се влюбя изцяло в теб. Готов съм да сторя всичко, за да те убедя, че не си се излъгала. Най-напред искам да ти докажа, че съм достоен за твоето благородно доверие, като ти поверя със същата откровеност историята на моя собствен живот.
Нашите сърца трябва да бъдат напълно равностойни едно до друго. Аз те познавам, мила моя, но ти още не ме познаваш. Аз чета в погледа ти, че това ти е безразлично и тази преданост ми доказва пълната ти любов, но тя те издига много високо над мен, а аз не желая да ти предоставя толкова голямо предимство. Сигурен съм, че това ти доверяване не е нужно за твоята любов и че ти не желаеш друго, освен да ми принадлежиш и да притежаваш сърцето ми. Всичко това е твърде хубаво, мила Тереза, но аз бих се чувствувал унизен. Ти ми довери всичките си тайни. Слушай сега моите, но преди това обещай ми, че след като узнаеш всичко и твоите чувства или твоите надежди се променят, макар най-малко, ще ми признаеш това съвсем искрено.
— Заклевам се, че няма да скрия нищо от теб, но и ти бъди така честен да не ми правиш неверни признания, понеже предварително каза, че те няма да ти послужат за нищо. Ако употребиш хитрости, за да разбереш дали не съм по-малко достойна за теб, отколкото в действителност съм, то най-много да паднеш донякъде в очите ми. Не бих искала да те считам способен за хитри коварства. Бъди сигурен в мен, както аз се показах сигурна в теб, кажи ми истината без заобикалки.
— Тогава слушай истината: най-напред, ти ме считаш богат, какъвто аз не съм. Щом кесията ми се изпразни, аз няма да притежавам нищо. Освен това ти мислиш, че съм от благороден произход, а в действителност аз съм от по-низко съсловие, отколкото ти, или най-много от същото. Не притежавам никакъв талант, с който да печеля, нямам никаква служба. Да, дори не съм сигурен дали след няколко месеца ще имам средства за прехрана. Нямам нито родители, нито приятели. Нямам никакви намерения, още по-малко някакъв определен план в живота. С една дума, не притежавам нищо друго, освен младост, здраве, храброст, малко ум, честен и справедлив мироглед и имам слабост към хубавата литература. Най-голямото ми богатство е, че съм господар на себе си, че не завися от никого и че не се страхувам от нещастието. Освен това, склонен съм към прахосване. Красива Тереза, такъв е твоят мъж. Отговори сега!
— Преди всичко, мили приятелю, бъди напълно уверен, че ти вярвам буквално всичко, каквото ми каза и че в някои моменти в Анкона те бях преценила точно такъв, какъвто сега се описваш. Но това предугаждане на твоя характер съвсем не ми беше неприятно, напротив, страхувах се, да не би да се лъжа. Защото, ако ти беше такъв, какъвто те считах, то бих могла да се надявам, че ще ми се удаде да те завладея. Накъсо, приятелю мой, понеже ти наистина си беден и се разпореждаш лекомислено с парите си, то позволи ми да те уверя, че това ме радва, тъй като в такъв случай ти, тъй като ме обичаш, няма да пренебрегнеш подарък, който искам да ти направя. Този подарък съм аз, такава, каквато съм, с всичките ми дарби. Отдавам ти се безвъзвратно. Твоя съм и ще се грижа за теб. В бъдеще мисли само за това да ме обичаш, но обичай само мен единствена. От този момент не съм вече Белино. Нека отидем във Венеция, където моята дарба ще прехранва и мен, и теб. Ако обаче искаш да отидем другаде, аз съм съгласна.
— Трябва да отида в Цариград.
— Добре, но ако се страхуваш да не ме загубиш поради непостоянство, то да се оженим и правата ти върху мен ще бъдат узаконени. Аз няма поради това да те обирам по-нежно, но ще ми бъде приятно да мога да се наричам твоя съпруга.
— Аз имах това намерение и съм възхитен, че и ти го споделяш. Вдругиден, нито ден по-късно, ти ще приемеш в Болоня пред олтара моята клетва за вярност, както ти се заклевам сега тук, в обятията на любовта. Искам да бъдеш моя, да си принадлежим един на друг, свързани с всички мислими връзки.
— Щастлива съм! Няма какво да правим в Римини. Нека не ставаме сега. Ще се храним в леглото и утре, отпочинали, ще отпътуваме.
На следващия ден продължихме пътуването и се спряхме в Пезаро да закусим. Точно когато се качвахме отново в колата, дойде един подофицер с двама пехотинци, попита за имената ни и поиска паспортите ни. Белино му даде своя, аз обаче напразно търсех моя: не го намерих.
Подофицерът заповяда на пощенския колар да чака и отиде да докладва. След половин час се върна с паспорта на Белино и му каза, че може да отпътува по-нататък. На мен обаче обясни, че има заповед да ме заведе при коменданта.