Вълка от Уолстрийт
- Автор: Белфорт Джордан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Венков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Вълка от Уолстрийт». Краткое содержание книги:
— Само с двайсет разполага — отвърна Алън Кемтоб.
— Мама му стара! Сигурен ли си? Да не си отделяш една част за себе си, а?
— В никакъв случай — отвърна Кемтоб. — Смятам те за свой приятел, а на приятел такива номера не се правят, нали така?
Ама че шибан загубеняк, помислих си. На глас обаче му казах нещо по-друго:
— Абсолютно си прав, приятелю. Кога да те чакам?
— Човекът няма да се прибере до четири. Ще успея да стигна до Олд Бруквил към пет. — И добави: — А ти направи всичко възможно да не ядеш.
— О, млъкни, Алън! Как не те е срам дори да си помислиш подобно нещо. — И му пожелах лек път. После окачих слушалката и се затъркалях върху белия копринен юрган за дванайсет хиляди долара като някое хлапе, на което току-що му се е паднала наградата да пазарува на воля от „ФАО Шварц“.
Отидох в банята, отворих шкафчето с лекарствата и извадих кутия с надпис „Клизма Флийт“. Разкъсах опаковката, свалих боксерките до колене и наврях дюзата на флакона с такава сила в задника си, че усетих как остърга върха на сигмоида на дебелото ми черво. Само три минути по-късно цялото съдържание на храносмилателния ми тракт изхвърча навън. Не бях особено уверен, че това ще подсили ефекта на друсането, но реших да играя на сигурно. После бръкнах с пръст в гърлото си и повърнах останките от закуската.
Да, рекох си, постъпих по най-разумния възможен начин, освен дето първо трябваше да си бръкна в гърлото, пък после да си правя клизмата. Но тъй като бях измил ръцете си обилно с почти вряла вода, реших, че мога да си опростя дребната грешница.
След това се обадих на Дани и го посъветвах да стори същото, а той, естествено, ме послуша.
В пет следобед двамата с Дани играехме на билярд с осем топки в сутерена и чакахме с нетърпение появата на Алън Кемтоб. Дани ми скъсваше задника от бой от трийсет минути насам. Докато топките тракаха една о друга, Дани ругаеше Китаеца:
— Сто на сто съм убеден, че акциите излизат от него. Никой друг не държи такъв голям пакет.
Дани имаше предвид най-новата емисия на „Стратън“ — на „М. Х. Майерсън“. Проблемът идваше оттам, че като част от договорката ми с Кени, бях обещал да дам на Виктор доста голям пакет. Естествено, даваше му се при изричното условие да не ни ги продава обратно — при което, естествено, Виктор бе нарушил напълно тези инструкции и сега ни продаваше обратно всяка една акция. Но най-гадното беше, че поради самото естество на борсата НАСДАК, това бе недоказуемо. Всичко почиваше на предположения.
И все пак, по метода на изключването, никак не беше трудно човек да пресметне колко е две и две: Китаеца направо ни ебаваше.
— Ти да не би да се изненадваш? — попитах го цинично. — Китаеца е един изроден маниак. Дори да не трябваше да ни продава акциите обратно, пак щеше да го направи ей така, напук. Сега обаче нали разбираш защо те накарах да останеш на къса позиция с още сто хиляди акции? Той вече е продал каквото е можел, а ти си все още в идеално състояние.
Дани мрачно кимна.
Усмихнах се и му рекох:
— Не се тревожи, приятелче. Колко си му продал досега от другите акции?
— Около един милион бройки.
— Добре. Като стигнеш до милион и петстотин, ще му спра тока на Китаеца и…
Входният звънец ме прекъсна. С Дани се извърнахме един към друг и замръзнахме с полуотворени уста. Само след секунди Алън Кемтоб изтрополи надолу по стълбите и започна с лигавите си лични въпроси:
— Как е Чандлър?
Боже милостиви! — рекох си. — Защо не е като всички останали дилъри на дрога — да виси по ъглите и да продава на ученичетата? Откъде му е тази нужда да бъде обичан?
— О, чудесно е — отвърнах радушно, и давай тука шибаните лемънки! — Какво правят Марша и децата?