Машина за знамения
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Мечът на истината #12
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 978-954-733-716-9
- Переводчик: Невена Дишлиева-Кръстева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Машина за знамения». Краткое содержание книги:
В Народния дворец в Д'Хара, където са се събрали представители на всички страни, обединени в новообразуваната Д'Харанска империя, започват да се случват странни инциденти, да се повтарят видения. Тъмни твари, черни сили се прокрадват. Нещастен случай (или предречена катастрофа?) води до откриването на загадъчна машина, останала погребана в утробата на Двореца с хилядолетия. Веднъж събудена, машината започва да бълва невероятно точни и неизменно сбъдващи се знамения, които подкопават устоите на доверието към Господаря Рал и прогонват представителите на съюзническите страни далеч от него. Поне тези от тях, за които не е късно…
Коридорите на Народния дворец се изпълват с прошепнати слухове за надвиснала черна заплаха, заговаря се за неизследвани Печални територии, обитавани от зловещата Бръшлянена дева сплетница, повелителка на окултни сили, срещу които никой жив човек няма защита и никоя известна магия не действа.
Коя е тя? Кой говори чрез нея?
Hannis Arc, working on the tapestry of lines linking constellations of elements that constituted the language of Creation recorded on the ancient Cerulean scroll spread out among the clutter on his desk, was not surprised to see the seven etherial forms billow into the room like acrid smoke driven on a breath of bitter breeze. Like an otherworldly collection of spectral shapes seemingly carried on random eddies of air, they wandered in a loose clutch among the still and silent mounted bears and beasts rising up on their stands, the small forest of stone pedestals holding massive books of recorded prophecy, and the evenly spaced display cases of oddities, their glass reflecting the firelight from the massive hearth at the side of the room.
Since the seven rarely used doors, the shutters on the windows down on the ground level several stories below stood open as a fearless show of invitation. Though they frequently chose to use windows, they didn’t actually need the windows any more than they needed the doors. They could seep through any opening, any crack, like vapor rising in the early morning from the stretches of stagnant water that lay in dark swaths through the peat barrens.
The open shutters were meant to be a declaration for all to see, including the seven, that Hannis Arc feared nothing.
— Хайде, какво чакаш — подкани го нетърпеливо Зед.
Накрая Ричард я взе и мълчаливо огледа надписа. Беше по-сложен от предишните, но след малко той все пак го прочете на глас: „Тъмнината ме откри. Ще открие и вас.“
Седемдесет и първа глава
НИЧИ ПРИСТЪПИ ДО РИЧАРД.
— Тъмнината я е открила?
— Така и предполагах — кимна Ричард. — Мисля, че ни казва, че някой я използва, говори чрез нея. Поради тази причина мечът не може да й стори нищо.
— На сутринта след сватбата на Кара и Бен онова момче на пазара, Хенрик, каза, че тъмнината търси тъмнина. Освен това попита защо има сънища. Тогава думите му не означаваха нищо, помислихме си, че момчето е болно и бълнува, но явно машината е говорила чрез него, явно е искала да ни каже, че се чувства използвана. Може би когато всичко е започнало, единственият начин машината да го опише, е било като мрак, който я е открил, и го е изтълкувала като някой, който говори чрез нея посредством сънища.
Челото на Ничи се стегна.
— Да разбирам ли, че според теб това, което е казало момчето, всъщност са били думи на машината?
— Допускам — сви рамене Ричард.
Зед въздъхна шумно и поклати глава.
— Не знам, Ричард. Струва ми се, че трябва да внимаваме и да не допускаме да повярваме, че тази купчина чаркове и зъбни колела има интелект. Започваме да се държим така, все едно е жива и има мозък. Това е машина. Машините не разсъждават.
— Тогава как отговаря на въпросите на Господаря Рал? — попита Кара. Всички се обърнаха и я погледнаха. Тя посочи машината, — Как успява да ни каже какво искаме да знаем, да попълним празните места, за да можем да продължим нататък?
— Може би просто си въобразяваме, че ни казва нещо полезно; виждаме повече в посланията й, отколкото реално е вложено в тях — рече Зед.
Кара не изглеждаше убедена.
— Тя казва това, което казва. Ние не си измисляме и не си въобразяваме думите й.
Зед приглади чорлавата си бяла коса.
— Има една игра, наречена „Попитай оракула“. Представлява кутия с кръгъл отвор отгоре. Отстрани има нарисувани сцени с оракул, потънал в мистериозни мъгли, които го обгръщат, докато общува със света на духовете. В кутията се съдържат отговори, предварително написани върху малки дискове. Едно от децата задава въпрос — да речем, когато порасна, ще се оженя ли по любов и еди-коя си ще ме обича ли истински и от душа… После детето посяга в кутията и изважда един от дисковете с написан отгоре отговор. Пускат обратно диска в кутията, разклащат я и идва ред на следващото дете да зададе въпроса си.
— Сериозно ли? — изгледа го с невярващ поглед Кара. — И наистина действа?
— Всъщност доста прилично. Отговорите са от сорта: „Със сигурност“ или „Не и ако нещо не се промени“,Духът каза да“, „Твърде е вероятно“, „Отговорът е съмнителен“, „Не е изключено“, „Няма да стане“ или „Попитай по-късно, когато духовете са склонни да ти отговорят“. Нали разбирате, независимо кой диск извади съответното дете, изглежда така, все едно кутията отговаря на конкретния въпрос.
— Човешкият мозък има тази особеност — да си мисли, че отговорите пасват на въпроса; заблуждават се, че оракулът от кутията чува въпроса и им отговаря. В известна степен хората сме доста лековерни.
Отговорите са доста общи, но тъй като често се случва да пасват на конкретния въпрос, хората си мислят, че получават конкретни отговори.
Има хора, които вярват от цялата си душа в оракула от кутията. Някои дори си въобразяват, че в това има магическа сила или някаква връзка със света на духовете, която направлява ръката им при избора на правилния диск. Но всъщност тук няма никаква магия. Просто човешката мисъл сама си върти номера.
Кара скръсти ръце.
— Значи според теб тази машина е просто един огромен, сложно замислен номер?
— Не знам. — Зед сключи длани. — Просто казвам, че трябва да се внимава и да не се правят прибързани заключения. Често е по-лесно да се повярва в готови отговори.
Ричард не вярваше, че обяснението е толкова просто.
— Не знам, Зед. Струва ми се, че има и още нещо.
— Какво например?
— Ами, когато предстои да даде страшни поличби, машината заработва по различен начин. И металните лентички излизат нажежени. А когато… не знам как да се изразя… един вид, когато общува с нас, се събужда плавно и пластините са студени.
Струва ми се, че лентичките, които излизат, са дело на самата машина. Според мен вътре в нея протичат два процеса.
— Съгласна съм — кимна Ничи. — Възможно е някой да я използва, да й казва какво да говори, навярно дори я кара да казва определени неща. Щом я принудиш да говори, лентичките излизат нагорещени. Реши ли да говори сама, са студени.