Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Машина за знамения
Машина за знамения - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Машина за знамения

Электронная книга - «Машина за знамения». Краткое содержание книги:

След края на изтощителната дългогодишна война, която запраща Ричард, Калан и съмишлениците им отвъд границите на възможното и постижимото, надеждата за покой и мирен живот е краткотрайна.
В Народния дворец в Д'Хара, където са се събрали представители на всички страни, обединени в новообразуваната Д'Харанска империя, започват да се случват странни инциденти, да се повтарят видения. Тъмни твари, черни сили се прокрадват. Нещастен случай (или предречена катастрофа?) води до откриването на загадъчна машина, останала погребана в утробата на Двореца с хилядолетия. Веднъж събудена, машината започва да бълва невероятно точни и неизменно сбъдващи се знамения, които подкопават устоите на доверието към Господаря Рал и прогонват представителите на съюзническите страни далеч от него. Поне тези от тях, за които не е късно…
Коридорите на Народния дворец се изпълват с прошепнати слухове за надвиснала черна заплаха, заговаря се за неизследвани Печални територии, обитавани от зловещата Бръшлянена дева сплетница, повелителка на окултни сили, срещу които никой жив човек няма защита и никоя известна магия не действа.
Коя е тя? Кой говори чрез нея?
Hannis Arc, working on the tapestry of lines linking constellations of elements that constituted the language of Creation recorded on the ancient Cerulean scroll spread out among the clutter on his desk, was not surprised to see the seven etherial forms billow into the room like acrid smoke driven on a breath of bitter breeze. Like an otherworldly collection of spectral shapes seemingly carried on random eddies of air, they wandered in a loose clutch among the still and silent mounted bears and beasts rising up on their stands, the small forest of stone pedestals holding massive books of recorded prophecy, and the evenly spaced display cases of oddities, their glass reflecting the firelight from the massive hearth at the side of the room.
Since the seven rarely used doors, the shutters on the windows down on the ground level several stories below stood open as a fearless show of invitation. Though they frequently chose to use windows, they didn’t actually need the windows any more than they needed the doors. They could seep through any opening, any crack, like vapor rising in the early morning from the stretches of stagnant water that lay in dark swaths through the peat barrens.
The open shutters were meant to be a declaration for all to see, including the seven, that Hannis Arc feared nothing.
1 ... 130 131 132 133 134 135 136 137 138 ... 159
Перейти на страницу:

Ричард махна с ръка.

— Не ме интересува. Само защото не мога да разбера дали действително някой прави това, или пък как, не означава, че трябва да позволя да им се размине.

— Но да унищожим такова нещо, без дори да знаем нищо за него, изглежда…

— Ние знаем нещо за него — отряза го Ричард. Той сви юмруци. — Предсказва ужасни неща и те се сбъдват. Искам тези убийства да спрат. Искам Калан да е в безопасност. Искам това чудо да замлъкне.

Безсилен, Зед погледна Ничи.

— Страхувам се, че не мога да възразя — отвърна тя на неизказания въпрос на Зед. — Има нещо в тази машина, което ме притеснява от момента, в който я видях. Неслучайно беше заровена. Ричард може и да има право. Откакто я открихме, нищо добро не ни е сполетяло.

Зед премести поглед от Ничи към Ричард.

— Каква част от книгата „Регула“ е скрита в Храма на ветровете?

Ричард неопределено махна към далечината.

— Няма особено значение. Дори и да стигнем до там, няма да я намерим лесно. Мястото е огромно. Никой не може да каже колко време ще ни отнеме да открием книгата, ако изобщо е там и не е скрита специално. Не е ясно и дали ще ни свърши работа. Имаме проблем и той е точно тук, в тази стая.

Зед дълбоко пое дъх и въздъхна, докато обмисляше.

— Ами — каза накрая, — може и да си прав. Трябва да призная, че от момента, в който я открихме, машината не ми харесва. Както казва Ничи, неслучайно беше заровена. Никой не би си навлякъл толкова грижи да зарови и скрие такова нещо, освен ако не е създавало сериозни проблеми.

— Тогава да не губим повече време — отвърна му Ричард. — Да го прекратим сега.

Примирен, им махна да отстъпят и избута Ричард и Ничи в защитеното пространство при спираловидните стълби, където Кара стоеше на стража.

Без повече помайване Зед се върна при машината и запали магически огън между протегнатите си длани.

Стаята се освети с въртящи се спирали оранжева и жълта светлина, която се отразяваше от каменните стени. Бялата коса на Зед изглеждаше оранжева от светлината, която струеше от злокобната огнена геена, която той премяташе в ръце, докато я превръщаше в смъртоносно оръжие. Врящото кълбо огън, което се образува, се сгъсти и започна да съска и припуква.

Доволен, че го е сгъстил както искаше, Зед най-накрая запрати искрящата сфера течен огън към квадратната метална кутия в центъра на стаята. Нажеженото кълбо пръскаше светлина по пода, стените и тавана, докато летеше, като при това съскаше зловещо и смъртоносно.

Ричард усети в гърдите си трясъка, когато сферата течен огън експлодира към притихналата машина. Течният магически огън, едно от най-опасните вещества, които съществуват, защото изгаряше убийствено, обгърна машината с припукване, докато се изливаше отстрани и я нажежаваше до бяло.

Магьосническият огън, който се разля в затвореното пространство, беше изключително наситен и неизмеримо опасен. При все че Ричард, Ничи и Кара извърнаха лица от горящия ад, те все пак бяха принудени да вдигнат ръце, за да предпазят лицата си от палещата горещина и светлината от концентрирания като в пещ огън. Трещенето от пламъците беше гръмоносно.

Сякаш поглъщаше целия свят.

Шестдесет и девет глава

КОГАТО ЯРОСТТА на магьосническия огън се успокои, Ричард най-после отвори очи и отмести ръка от лицето си. Последните пръски жарава потънаха в пода, угаснаха със свистене и димът се разнесе. Той очакваше да види Регула, превърната в стопена локва метал. Но тя не беше.

Машината все още стоеше в центъра на стаята и изглеждаше точно както я бе видял за пръв път. Изглеждаше непокътната.

Беше сигурен, че поне външните стени на машината ще бъдат нажежени, но когато се доближи до нея, не усети металът да излъчва остатъчна горещина. Ричард внимателно се протегна и докосна металната повърхност. Беше хладка на допир.

Той беше виждал ужасни последици от магьоснически огън, но по машината нямаше и следа. Дори ръждата по повърхността й не беше свалена. Символите отстрани, същите като онези от книгата „Регула“, бяха перфектно запазени.

Ако не беше видял със собствените си очи как магьосническият огън поглъща машината, нямаше да повярва, че се е случило, нито пък че е приложена най-мощната магия, съществувала някога.

Изправена до Ричард, Ничи също пипна повърхността с пръст.

— Е, адитивната магия очевидно не проработи. Може би е време да пробваме нещо малко по-унищожително. — Тя махна на останалите да отстъпят.

1 ... 130 131 132 133 134 135 136 137 138 ... 159
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)