Машина за знамения
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Мечът на истината #12
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 978-954-733-716-9
- Переводчик: Невена Дишлиева-Кръстева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Машина за знамения». Краткое содержание книги:
В Народния дворец в Д'Хара, където са се събрали представители на всички страни, обединени в новообразуваната Д'Харанска империя, започват да се случват странни инциденти, да се повтарят видения. Тъмни твари, черни сили се прокрадват. Нещастен случай (или предречена катастрофа?) води до откриването на загадъчна машина, останала погребана в утробата на Двореца с хилядолетия. Веднъж събудена, машината започва да бълва невероятно точни и неизменно сбъдващи се знамения, които подкопават устоите на доверието към Господаря Рал и прогонват представителите на съюзническите страни далеч от него. Поне тези от тях, за които не е късно…
Коридорите на Народния дворец се изпълват с прошепнати слухове за надвиснала черна заплаха, заговаря се за неизследвани Печални територии, обитавани от зловещата Бръшлянена дева сплетница, повелителка на окултни сили, срещу които никой жив човек няма защита и никоя известна магия не действа.
Коя е тя? Кой говори чрез нея?
Hannis Arc, working on the tapestry of lines linking constellations of elements that constituted the language of Creation recorded on the ancient Cerulean scroll spread out among the clutter on his desk, was not surprised to see the seven etherial forms billow into the room like acrid smoke driven on a breath of bitter breeze. Like an otherworldly collection of spectral shapes seemingly carried on random eddies of air, they wandered in a loose clutch among the still and silent mounted bears and beasts rising up on their stands, the small forest of stone pedestals holding massive books of recorded prophecy, and the evenly spaced display cases of oddities, their glass reflecting the firelight from the massive hearth at the side of the room.
Since the seven rarely used doors, the shutters on the windows down on the ground level several stories below stood open as a fearless show of invitation. Though they frequently chose to use windows, they didn’t actually need the windows any more than they needed the doors. They could seep through any opening, any crack, like vapor rising in the early morning from the stretches of stagnant water that lay in dark swaths through the peat barrens.
The open shutters were meant to be a declaration for all to see, including the seven, that Hannis Arc feared nothing.
Ричард придърпа Зед и Кара обратно към стълбището, за да ги предпази. Той знаеше какво ще направи Ничи. Виждаше как аурата на силата припуква около магьосницата. Придаваше й особено сияние, изглеждаше сякаш от друг свят — като че ли беше при тях само духом.
Тя вдигна ръце към машината. Съскащата аура около нея проблясваше силно. Ричард знаеше, че останалите не го виждат, но винаги усещаше щита на силата около някои хора. Никога не беше виждал по-силна аура от тази на Ничи.
С гръмовен трясък в стаята пламна черна светкавица — субстрактивна магия. От пода се вдигна прах. Съседните сфери моментално притъмняха.
Черната светкавица се усука и внезапно освободи ослепително ярък заряд адитивна магия. Въжето от субстрактивна магия беше толкова тъмно, че изглеждаше все едно гледаш през малък процеп в света на живите самото подземно царство.
До известна степен си беше точно така.
Мастиленочерната светкавица се свърза с машината. Заигра по повърхността й, проблесна от горе до долу. Частта от светкавицата между Ничи и машината бясно се блъскаше из стаята, припукваше и пращеше всеки път, когато двете силови полета — невъзможната тъма и ослепителната светлина — се преплитаха. Въздухът в стаята замириса на изгоряла сяра и завибрира от мощта на противоположните сили, които се бореха за надмощие. Тъмнината и светлината се виеха с дивашки усилия да вземат превес, да превземат едно и също място по едно и също време. В един момент машината се къпеше в блясъка на адитивната магия, а следващия просто изчезваше в бездната на субстрактивната.
Беше ужасяваща гледка на две несъвместими сили, унищожително концентрирани върху машината за знамения.
Всичко спря така рязко, както и започна.
От внезапната тишина ушите на Ричард забучаха. Съседните сфери бавно се озариха.
— Не става. — Ничи отпусна ръце до тялото си. Аурата й се успокои и изчезна.
Ричард пристъпи изпод стълбищното пространство.
— Как може да не стане? Какво не е наред?
— Никога не съм виждала такова нещо преди.
Ничи прокара ръка по повърхността на машината, сякаш с допир се опитваше да долови скритите й тайни.
— Усещах, че просто не се свързва.
— Как така не се свързва?
Ничи невярващо поклати глава, втренчена в машината.
— Създавам пресечна точка на другия край, в целта. После потокът на силата изпълва празнината между мен и целта. Пресечната точка е връзка, чрез която силата си проправя път, който да следва. Щом като се установи връзка, двата енергийни потока се освобождават в точката и унищожават това, към което тя е свързана. Случва се инстинктивно и почти мигновено. Но този път, когато приложих силата, пресечната точка просто не успя да намери целта, сякаш я нямаше там. Затова силата ми не можа да се свърже с машината. — Тя погледна Ричард. — Съжалявам, Ричард, опитах. Трябваше да е разрушена изцяло, но дори не успях да надраскам метала по повърхността.
Ричард не беше доволен.
— Трябва да има начин.
— Това е нещо, което никой от нас не е виждал преди. — Ничи тръсна глава. — Нищо чудно, че са я заровили.
Ричард знаеше какво би разрязало всеки метал.
Докато изтегляше Меча на истината, помръкналата стая се изпълни с характерния металически звън.
Магията, която мечът отприщи, го изпълни. Той й се отдаде и позволи буреносната сила да премине през него с гръм. Остави я да бушува за известно време и да изпълни всяка частичка от него.
Останалите в стаята се отдръпнаха, защото добре знаеха какво възнамерява да направи Господарят Рал.
Изпълнен с яростта на меча и със собствения си гняв, Ричард бавно вдигна искрящото острие и допря чело до стоманата.
Позволи на яда, породен от заплахата за безопасността на Калан, да се преплете със справедливия гняв на меча.
С притворени очи той напълно се отдаде на неистовия порив на магията.
— Острие — прошепна, — бъди ми вярно днес.
Ричард вдигна меча над главата си с две ръце. Без да спира нито за момент, с цялата си мощ и ярост замахна към машината.
Острието изсвистя, докато цепеше въздуха.
Ричард изкрещя, зареден със силата на магията, бушуваща в него, с мощта на гнева си. Острието се изви надолу със светкавична скорост.
На косъм преди да порази целта си, оръжието застина неподвижно във въздуха.
Ричард се сепна. Не очакваше мечът да застине по този начин. Мускулите го боляха от насъбраното напрежение, което така и не се освободи.
Магията на меча се ръководеше от намеренията. Ако човекът, който го ползва, бе убеден, че атакува враг или зло, мечът поразяваше целта, независимо от препятствията по пътя си. Ако Търсачът вярваше, че някой е зъл, обектът не можеше да се скрие дори зад стоманена стена.