Машина за знамения
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Мечът на истината #12
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 978-954-733-716-9
- Переводчик: Невена Дишлиева-Кръстева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Машина за знамения». Краткое содержание книги:
В Народния дворец в Д'Хара, където са се събрали представители на всички страни, обединени в новообразуваната Д'Харанска империя, започват да се случват странни инциденти, да се повтарят видения. Тъмни твари, черни сили се прокрадват. Нещастен случай (или предречена катастрофа?) води до откриването на загадъчна машина, останала погребана в утробата на Двореца с хилядолетия. Веднъж събудена, машината започва да бълва невероятно точни и неизменно сбъдващи се знамения, които подкопават устоите на доверието към Господаря Рал и прогонват представителите на съюзническите страни далеч от него. Поне тези от тях, за които не е късно…
Коридорите на Народния дворец се изпълват с прошепнати слухове за надвиснала черна заплаха, заговаря се за неизследвани Печални територии, обитавани от зловещата Бръшлянена дева сплетница, повелителка на окултни сили, срещу които никой жив човек няма защита и никоя известна магия не действа.
Коя е тя? Кой говори чрез нея?
Hannis Arc, working on the tapestry of lines linking constellations of elements that constituted the language of Creation recorded on the ancient Cerulean scroll spread out among the clutter on his desk, was not surprised to see the seven etherial forms billow into the room like acrid smoke driven on a breath of bitter breeze. Like an otherworldly collection of spectral shapes seemingly carried on random eddies of air, they wandered in a loose clutch among the still and silent mounted bears and beasts rising up on their stands, the small forest of stone pedestals holding massive books of recorded prophecy, and the evenly spaced display cases of oddities, their glass reflecting the firelight from the massive hearth at the side of the room.
Since the seven rarely used doors, the shutters on the windows down on the ground level several stories below stood open as a fearless show of invitation. Though they frequently chose to use windows, they didn’t actually need the windows any more than they needed the doors. They could seep through any opening, any crack, like vapor rising in the early morning from the stretches of stagnant water that lay in dark swaths through the peat barrens.
The open shutters were meant to be a declaration for all to see, including the seven, that Hannis Arc feared nothing.
— Според теб някой използва машината? — смръщи чело Зед и се почеса по главата. — Да приемем за момент, че е вярно. Кой би могъл да го прави? И защо?
Ричард облегна хълбок на машината.
— Какъв е нашият проблем?
Зад сви рамене.
— Нашият проблем ли?
— Да, нашият проблем, причината да стоим тук, в тази отдавна погребана стая с този скрит от света уред и неговите пророчества. Какво прави тази машина? Прави пророчества. Това беше в основата на всички смъртни случаи напоследък — пророчество. Какво искат всички представители? Пророчество. Какво е това, което ни преследва безспир и е винаги на една стъпка след събитията? Пророчество от машината.
— Всичко това ни е известно — прекъсна го Зед. — Накъде биеш?
— Погледни как се увеличава интересът на всички към пророчествата — продължи Ричард. — Пророчествата, които прави тази машина, удобно биват повторени от кой ли не навсякъде из Двореца. Това гарантира, че достигат до знанието на всеки и така всеки започва да се притеснява за смисъла, който крие пророчеството. Слуховете за съществуването на машината за знамения са навсякъде. Хората си мислят, че укриваме пророчества от тях, че се опитваме да ги изложим на опасност.
— Каква теория прокарваш? — Зед вече го слушаше с внимание.
— Според мен някой посява тези семена преднамерено. — Ричард се приведе към дядо си. — Какво кара хората да вярват все повече в пророчеството? — Той почука по машината с пръст. — Пророчествата, които прави машината, се сбъдват точно така, както са направени, при това съвсем скоро. Там започва всичко. Играта придоби зловещ характер — наподобява на детската игра с оракула, която ти ни припомни, но последиците са жестоки и кървави.
Пророчествата се сбъдват, така че хората още по-ревностно вярват в тяхната значимост и са още по-нетърпеливи да узнаят следващото пророчество. Защото машината отговаря на убедеността им, че пророчеството знае бъдещето — именно затова те искат от нас да разберат какво гласи пророчеството. И както ти самият ни каза, в Ейдиндрил, а навярно и навсякъде другаде, всички говорят само за пророчества. Нали каза, че това се е превърнало в доходоносен бизнес. Нима не е странно?
— В началото ми се видя странно, да — потвърди Зед.
— Пророчествата на машината убедиха представителите на всичките тези народи, които тачат пророчеството, че тази материя е лесна за разбиране. Ето защо те не могат да си обяснят защо не сме склонни да разкриваме опасността, надвиснала над живота им, която е толкова красноречиво показана в пророчествата, които чуват. Пророчествата на тази машина накараха хората да вярват още по-убедено.
— Как иначе? Нали се сбъдват — кимна Зед.
— Нима? Някога да си попадал на толкова красноречиво и лесно за разбиране пророчество, изречено направо и категорично? На пророчество, което се осъществява толкова скоро, след като е било направено, при това по абсолютно същия начин?
Зед се замисли над въпроса и отвърна глава.
— Всъщност не бих казал, че ми се е случвало. Доколкото показва опитът ми, пророчествата в най-добрия случай са двусмислени. Нещо повече, обикновено минават векове, преди да се осъществят. Докато тук всичко става едва ли не на мига.
— Точно поради тази причина се тревожа още повече от това изречение: „Хрътките ще ти я отнемат.“ Единственото, което не разбирам, е защо лентичката, на която бе написано, не беше като другите зловещи знамения — дойде на студена пластина, а не на гореща.
Зед срещна погледа му.
— Може би означава, че не е като другите. Може би това е истинско пророчество, което носи скрит смисъл.
Ричард погледна косо машината.
— Или е предупреждение, което машината е решила да отправи към мен. На всичкото отгоре преди малко каза, че тъмнината я е намерила и ще намери и мен — пак сякаш ме предупреждаваше. Тази машина сякаш има някаква връзка с мен.
— Това поне за мен е сигурно — кимна Зед.
— За тези пророчества, които дойдоха на нагорещени пластини, поне знаем, че няма равновесие. Всички са зловещи.
Зед изгледа намръщено Ричард.
— Значи твърдиш, че това не са истински пророчества?
— Ти ми кажи. В тази ситуация, когато хората са полудели по пророчествата, към кого се обръщат за помощ? На кого се кълнат във вярност в замяна на пророчества?
— Ханис Арк — отвърна Кара.
Ричард кимна.
— И не друг, а именно абат Драйър от провинция Фаджин ни каза — на нас и на всички останали — как Ханис Арк вярва, че пророчеството помага на неговото управление. Същото, което искат представителите от мен. Според мен Ханис Арк, а не истинското пророчество, лежи в центъра на всичко това.