Машина за знамения
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Мечът на истината #12
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 978-954-733-716-9
- Переводчик: Невена Дишлиева-Кръстева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Машина за знамения». Краткое содержание книги:
В Народния дворец в Д'Хара, където са се събрали представители на всички страни, обединени в новообразуваната Д'Харанска империя, започват да се случват странни инциденти, да се повтарят видения. Тъмни твари, черни сили се прокрадват. Нещастен случай (или предречена катастрофа?) води до откриването на загадъчна машина, останала погребана в утробата на Двореца с хилядолетия. Веднъж събудена, машината започва да бълва невероятно точни и неизменно сбъдващи се знамения, които подкопават устоите на доверието към Господаря Рал и прогонват представителите на съюзническите страни далеч от него. Поне тези от тях, за които не е късно…
Коридорите на Народния дворец се изпълват с прошепнати слухове за надвиснала черна заплаха, заговаря се за неизследвани Печални територии, обитавани от зловещата Бръшлянена дева сплетница, повелителка на окултни сили, срещу които никой жив човек няма защита и никоя известна магия не действа.
Коя е тя? Кой говори чрез нея?
Hannis Arc, working on the tapestry of lines linking constellations of elements that constituted the language of Creation recorded on the ancient Cerulean scroll spread out among the clutter on his desk, was not surprised to see the seven etherial forms billow into the room like acrid smoke driven on a breath of bitter breeze. Like an otherworldly collection of spectral shapes seemingly carried on random eddies of air, they wandered in a loose clutch among the still and silent mounted bears and beasts rising up on their stands, the small forest of stone pedestals holding massive books of recorded prophecy, and the evenly spaced display cases of oddities, their glass reflecting the firelight from the massive hearth at the side of the room.
Since the seven rarely used doors, the shutters on the windows down on the ground level several stories below stood open as a fearless show of invitation. Though they frequently chose to use windows, they didn’t actually need the windows any more than they needed the doors. They could seep through any opening, any crack, like vapor rising in the early morning from the stretches of stagnant water that lay in dark swaths through the peat barrens.
The open shutters were meant to be a declaration for all to see, including the seven, that Hannis Arc feared nothing.
Въпреки уверенията на Ничи, че Калан спи спокойно, след като си тръгна от стаята, в която бе убита кралица Орнета, той се отби да провери сам. Беше се вмъкнал тихичко в спалнята и на светлината от единствената лампа на масата до леглото я бе видял, дълбоко заспала, завита с одеялото, което бе подпъхнал под брадичката й по-рано. Дишаше равномерно и не се мяташе насън, затова на Ричард му се стори, че спи спокойно. Като лепна нежна целувка на челото й, я остави да си отдъхва.
Освен това се увери, че Рика, Бердин и гвардейците бяха наясно, че не бива да пренебрегват нищо, което по някаква причина им се струва необикновено. Всички разбираха.
През цялото време думите на машината: „Хрътките ще ти я отнемат“, не му излизаха от ума.
Зед вдигна поглед и видя Ричард.
— Какво има?
Ричард махна с ръка към машината.
— Помниш ли знамението, което машината даде по-рано тази сутрин? „Изборът на кралицата ще й коства живота“?
— Какво за него? Разбра ли какво означава?
Ричард кимна.
— Оказа се, че е за кралица Орнета. Решила да засвидетелства вярност към Ханис Арк от провинция Фаджин, защото той вярва в пророчествата, през цялото време се занимава с тях и с радост би й ги разкрил, както и на всеки друг, който би се повел по тях. Малко след това бе убита.
— Убита ли? Как?
Ричард си пое дълбоко дъх.
— От Морещица. Няма логика. Не ми се иска да повярвам, че някоя от тях го е направила, но няма съмнение, че е извършено от ръцете на Морещица.
— Разбирам. — С притеснено изражение Зед се обърна и се отдалечи няколко стъпки, за да обмисли новините.
Ричард извади от джоба си металната пластинка, размаха я и продължи.
— По-късно машината изкара това знамение, което ти си ми пратил по Ничи.
— Какво гласи? — Зед го погледна през рамо.
— „Хрътките ще ти я отнемат.“
Лешниковите очи на Зед отразяваха умората му. Погледът му помръкна.
— Добри духове — прошепна той.
Ричард отново посочи машината.
— Зед, искам това нещо да бъде унищожено.
— Унищожено ли? — Зед потри брадичка с върховете на пръстите си и вдигна смръщен поглед. — Разбирам чувствата ти, Ричард, но наистина ли мислиш, че е разумно?
— Сещаш ли се за някое пророчество, каквото и да е, което да е довело до радостно събитие? Изобщо някое, за което си чувал през живота си?
Зед изглеждаше объркан от въпроса и се смръщи още повече.
— Да, разбира се. В момента надали ще си ги спомня с точност, но съм сигурен, че съм срещал и в общи линии си спомням някои. Не са толкова много както повечето лоши поличби, но в книгите с пророчества се срещат и знамения за радостни събития. Натан също е имал пророчества за щастливи случки и добри развръзки.
— А тази машина изкарала ли е дори едно-едничко знамение, различно от предсказанията за страдания и смърт?
Зед погледна машината, която стоеше тихо в центъра на сумрачната стая, осветена от странната светлина от съседните сфери.
— Не мисля.
— Не ти ли се струва странно?
— Странно ли? Какво имаш предвид?
— Няма баланс. Знаменията са магия. В магията трябва да има равновесие. Дори самото съществуване на знаменията трябва да е балансирано от свободна воля. Но в пророчествата, които това чудо бълва, няма равновесие, нали? Те са само за смърт и страдания.
— Е, има едно и за това, дето имала сънища — вметна Ничи.
Ричард се обърна към нея.
— Но то радостно ли е? А и дори да е, истинско пророчество ли е? Не мисля.
— А какво е тогава? — попита тя.
Ричард помисли за момент.
— Не мисля, че е знамение. На мен ми звучи повече като че ли машината задава въпрос за себе си. Имах сънища… Защо имах сънища? Нещо такова се пита.
Той се обърна към Зед.
— Но знаменията за страдания и смърт, които дава, са поличби. В това няма баланс.
Зед изглеждаше истински объркан.
— Какво искаш да кажеш, момчето ми?
— Искам да кажа, че не съм сигурен дали това са действително пророчества.
— А какво друго може да са? — Ничи изглеждаше скептична.
— Мисля, че е възможно някой да спуска тези знамения и след това да ги изпълнява, за да си мислим, че са пророчества, които се сбъдват. Те искат да мислим, че са пророчества. Все едно да кажа, че съм имал видение как изтеглям меча си и докосвам рамото ти с него, а след това да направя точно това, за да се сбъдне мнимото пророчество. Така ще излезе, че съм имал видение и то се е сбъднало, но всъщност не е пророчество.
— Мислиш, че някой изпраща тези знамения, или измислени пророчества, чрез машината? — Зед прокара костеливия си пръст през един непокорен кичур от побелялата си коса и се почеса по главата. — Ричард, дори не мога да си представя как може да се направи такова нещо, да не говорим дали изобщо е възможно.