Машина за знамения
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Мечът на истината #12
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 978-954-733-716-9
- Переводчик: Невена Дишлиева-Кръстева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Машина за знамения». Краткое содержание книги:
В Народния дворец в Д'Хара, където са се събрали представители на всички страни, обединени в новообразуваната Д'Харанска империя, започват да се случват странни инциденти, да се повтарят видения. Тъмни твари, черни сили се прокрадват. Нещастен случай (или предречена катастрофа?) води до откриването на загадъчна машина, останала погребана в утробата на Двореца с хилядолетия. Веднъж събудена, машината започва да бълва невероятно точни и неизменно сбъдващи се знамения, които подкопават устоите на доверието към Господаря Рал и прогонват представителите на съюзническите страни далеч от него. Поне тези от тях, за които не е късно…
Коридорите на Народния дворец се изпълват с прошепнати слухове за надвиснала черна заплаха, заговаря се за неизследвани Печални територии, обитавани от зловещата Бръшлянена дева сплетница, повелителка на окултни сили, срещу които никой жив човек няма защита и никоя известна магия не действа.
Коя е тя? Кой говори чрез нея?
Hannis Arc, working on the tapestry of lines linking constellations of elements that constituted the language of Creation recorded on the ancient Cerulean scroll spread out among the clutter on his desk, was not surprised to see the seven etherial forms billow into the room like acrid smoke driven on a breath of bitter breeze. Like an otherworldly collection of spectral shapes seemingly carried on random eddies of air, they wandered in a loose clutch among the still and silent mounted bears and beasts rising up on their stands, the small forest of stone pedestals holding massive books of recorded prophecy, and the evenly spaced display cases of oddities, their glass reflecting the firelight from the massive hearth at the side of the room.
Since the seven rarely used doors, the shutters on the windows down on the ground level several stories below stood open as a fearless show of invitation. Though they frequently chose to use windows, they didn’t actually need the windows any more than they needed the doors. They could seep through any opening, any crack, like vapor rising in the early morning from the stretches of stagnant water that lay in dark swaths through the peat barrens.
The open shutters were meant to be a declaration for all to see, including the seven, that Hannis Arc feared nothing.
От устата му се разнесе потресаващо ръмжене, прекъсвано сегиз-тогиз от ожесточен лай, при което от двете страни на муцуната му започнаха да се процеждат тлъсти лиги.
Калан незабавно изрита едната лапа на кучето от страничната преграда на каруцата. Като не успя да се задържи само на другата си лапа, онова се олюля и се изгуби в мрака.
Целият кошмар на случилото се в спалнята нахлу обратно в главата й — разпокъсан на несвързани фрагменти. Спомни си и случилото се с кралица Катрин — онова, което й бе причинила глутницата кучета. В същото време в главата й изплува пророчеството, което й каза онази жена, която Калан бе принудена да докосне с изповедническата си сила — онази, която бе убила собствените си деца, за да ги избави от още по-ужасна смърт. Същата жена, която бе казала на Калан, че я чака страшна участ. Когато Калан я попита какво означава това, онази отвърна: „Тъмни твари, черни сили, които те повалят. Няма да успееш да им се измъкнеш.“
Ето че тъмните твари я преследваха. Откъде се бяха взели хрътките и защо я преследваха, Калан не можеше да си отговори. Единствената й мисъл бе да им избяга.
Присви очи в мрака, опитвайки се да види какво има отпред, да съзре кочияш, който евентуално да й помогне, само че каруцата бе натоварена с някакви огромни неща, скрити под твърдо платнище. Единственият начин да се стигне до капрата, където би трябвало да седи кочияшът, беше да се изкатери отгоре на товара и да пропълзи през него. Струваше й се ужасно високо и опасно при цялото това клатушкане, особено предвид, че й се виеше свят. Опита се да погледне отстрани, но не видя никого.
Калан подвикна, ала гърлото й беше толкова възпалено, че не произведе нито звук.
Никой не й отговори. Каза си, че при целия този шум кочияшът едва ли би чул нещо зад огромния товар. От друга страна, треската допълнително отслабваше гласа й и тя не можеше да извика достатъчно силно. Ако искаше да бъде чута, трябваше да се премести по-близо.
Калан се изправи с усилие. Докато вдигаше крак отстрани на каруцата, за да се опита да заобиколи товара, от тъмното изскочи едър пес и се опита да я захапе за глезена. Тя отскочи и видя цяла глутница озъбени и ръмжащи животни, които тичаха край каруцата.
Преди да направи нов опит да заобиколи товара, второ куче скочи към крака й и предните му лапи се закачиха за страницата. Зъбите му се впиха в платнището и то се опита да се изтегли горе. Калан го изрита в главата. Онова пусна платнището и щракна със зъби насреща й, обаче не се задържа и падна.
От другата страна се зададе следващото огромно животно и за малко да успее. Скочи и трето.
Калан риташе като обезумяла, блъскаше кучетата от каруцата и не им позволяваше да се качат. Щом успееше да отблъсне едно, се появяваше следващото и закрепваше лапите си за страницата. Червените им очи святкаха застрашително.
Каруцата не пътуваше достатъчно бързо, за да се измъкне на глутницата, но бе достатъчно, за да й попречи да пази равновесие, като подскачаше и се клатушкаше. В един момент каруцата отскочи от камък, ритникът на Калан пропусна и се наложи да нанесе светкавичен втори удар, за да не позволи на едно от кучетата да се качи.
Калан погледна в мрака зад себе си. Не се виждаше добре, но все пак луната осветяваше достатъчно и тя би трябвало да различи платото и Народния дворец, кацнал отгоре му. Би трябвало да види и светлините на града дворец, но уви, не ги виждаше.
Нямаше представа в коя посока се движат, само знаеше, че напускат равнината Азрит.
Макар засега да отблъскваше набезите на глутницата кучета, Калан усещаше, че губи битката. Изритваше едно, но други две тутакси заемаха мястото му и заканваха предните си лапи на страницата на каруцата. Нечии нокти успяваше да откачи, други, стигнали по-навътре, трябваше да изрита, за да паднат.
Но беше ясно, че губи. Песовете продължаваха да скачат и да атакуват и беше въпрос на време да превземат целта. Случеше ли се това, щяха да я повалят.
Калан усети внезапен прилив на болка при мисълта за Ричард. Той нямаше да знае какво става. Щеше да се чуди къде е тя. Нямаше откъде да разбере какво й се е случило.
Представи си собствения си труп проснат като трупа на кралица Катрин, разкъсан на парчета от зверовете. Калан преглътна мъката от това, че може би никога повече нямаше да види Ричард. Надяваше се той никога да не открие тялото й. Не искаше да я види така.