Машина за знамения
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Мечът на истината #12
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 978-954-733-716-9
- Переводчик: Невена Дишлиева-Кръстева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Машина за знамения». Краткое содержание книги:
В Народния дворец в Д'Хара, където са се събрали представители на всички страни, обединени в новообразуваната Д'Харанска империя, започват да се случват странни инциденти, да се повтарят видения. Тъмни твари, черни сили се прокрадват. Нещастен случай (или предречена катастрофа?) води до откриването на загадъчна машина, останала погребана в утробата на Двореца с хилядолетия. Веднъж събудена, машината започва да бълва невероятно точни и неизменно сбъдващи се знамения, които подкопават устоите на доверието към Господаря Рал и прогонват представителите на съюзническите страни далеч от него. Поне тези от тях, за които не е късно…
Коридорите на Народния дворец се изпълват с прошепнати слухове за надвиснала черна заплаха, заговаря се за неизследвани Печални територии, обитавани от зловещата Бръшлянена дева сплетница, повелителка на окултни сили, срещу които никой жив човек няма защита и никоя известна магия не действа.
Коя е тя? Кой говори чрез нея?
Hannis Arc, working on the tapestry of lines linking constellations of elements that constituted the language of Creation recorded on the ancient Cerulean scroll spread out among the clutter on his desk, was not surprised to see the seven etherial forms billow into the room like acrid smoke driven on a breath of bitter breeze. Like an otherworldly collection of spectral shapes seemingly carried on random eddies of air, they wandered in a loose clutch among the still and silent mounted bears and beasts rising up on their stands, the small forest of stone pedestals holding massive books of recorded prophecy, and the evenly spaced display cases of oddities, their glass reflecting the firelight from the massive hearth at the side of the room.
Since the seven rarely used doors, the shutters on the windows down on the ground level several stories below stood open as a fearless show of invitation. Though they frequently chose to use windows, they didn’t actually need the windows any more than they needed the doors. They could seep through any opening, any crack, like vapor rising in the early morning from the stretches of stagnant water that lay in dark swaths through the peat barrens.
The open shutters were meant to be a declaration for all to see, including the seven, that Hannis Arc feared nothing.
— Както казваш обаче, той си е в провинция Фаджин. — Кара показа машината. — Как е възможно да прави всички тези неща?
— Не знам — призна Ричард. — Но абат Драйър е тук. Може би той е замесен по някакъв начин.
Кара вдигна пръст към небето.
— Доколкото ми е известно, полето около Градината на живота би трябвало да е защитно. Нали неговата цел е именно да защитава от проникване на опасна магия вътре. Освен това целият Дворец е обвит със заклинанието, което отслабва силата на всеки, който не е Рал.
Зед заби юмруци в хълбоците си и се обърна към Кара.
— Я виж ти, Морещиците май са станали специалисти по магия. Какво ли ни чака?
— Говореща машина — отвърна Ничи.
Ричард взе стиска метални пластини от десетките хиляди, натрупани покрай стената, и ги зареди в машината.
— Ами хайде да я накараме да се поразговори.
Седемдесет и втора глава
ЩОМ РИЧАРД ПРИКЛЮЧИ със зареждането на металните пластини в машината, заобиколи от другата й страна — там, откъдето излизаха. Не мислеше, че се налага, но все пак отпусна длани върху металната плоскост — за всеки случай. Лостовете вътре вече задвижваха механизмите, чуваше се щракане. Емблемата на Регула, която се въртеше на тавана, заискри в оранжево.
— Знаеш ли кой е отговорен за тъмнината, която каза, че те е намерила? — попита Ричард. — Можеш ли да назовеш тъмнината?
От купчинката излезе една пластина и тръгна по маршрута си из машината, премина през лъча светлина, който прогаряше символите на езика на Сътворението. Когато Ричард взе лентичката, символът бе изобразил една-единствена дума: „Тъмнина“.
— Голяма помощ, няма що — възмути се Зед.
Ричард не обърна внимание на дядо си и продължи да пита:
— В момента тъмнината в теб ли е?
Появи се нова лентичка, която Ричард измъкна.
— „Тъмнината не е моето предназначение“ — прочете той.
Кара скръсти ръце.
— Започва наистина да ми прилича на играта на оракул с готовите дискове с отговорите.
Ричард не обърна внимание и на нея.
— Защо го правиш? Защо говориш чрез металните лентички?
Когато се появи поредната пластина, Ричард прочете на глас:
— „Изпълнявам предназначението си, правя каквото трябва.“
— Какво е твоето предназначение? — попита веднага Ричард.
След като лентичката бе обиколила вътрешността на машината и се беше озовала в улея отвън, Ричард забеляза, че е студена. Огледа символите и прочете гласно съобщението: „Да изпълня това, за което съм тук.“
Кара забели очи.
— Никакво съмнение, разполагаме с предварително напечатани отговори. Питай я дали Бен наистина ме обича. Бих искала да чуя мнението на духовете по този въпрос.
Ричард не се впечатли от заядливия й тон и се опита да промени посоката на въпросите.
— Кой те създаде?
Този път отне малко повече време, докато лентичката обиколи вътрешността на машината и лъчът гравира върху нея по-дълго и сложно съобщение. Накрая тя тупна в улея.
Ричард я поднесе на светлината и прочете написаното:
— „Бях създадена от други. Нямах избор.“
Ричард отпусна длани върху металния блок и се надвеси напред.
— Защо те създадоха тези други?
Когато отговорът дойде, Ричард го прочете, после въздъхна отчаяно и го преведе на останалите:
— „Бях създадена, за да изпълня предназначението си.“
Хвърли пластината върху машината.
— Защо трябва да изпълниш предназначението си? Защо е толкова важно?
Машината забави ход и спря.
В тишината всички се спогледаха.
Ричард си помисли, че разговорът е приключил, но после чарковете започнаха да се въртят наново, отначало бавно, после постепенно набираха скорост. Една от празните лентички беше избутана, след което я поеха пинцети, положиха я върху вал и тя се отправи по пътя си. Ричард наблюдаваше през прозорчето и видя как пластината минава под светлинния лъч, който прогаря в нея надписа. Когато готовата лентичка тупна в улея, той я взе, отбеляза, че е студена, и я поднесе на светлината на магическите сфери.
— „Защото на пророчеството невинаги може да се има доверие.“
— Виж, това е вярно — мрачно отрони Зед.
Ричард го стрелна с поглед и зададе следващия си въпрос.
— Какво имаш предвид, защо на пророчеството невинаги може да се има доверие?
Машината изтегли лентичка от купчината. Докато металната пластинка измине обичайния си маршрут, Ричард вече я очакваше. Прочете я на другите.