Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Машина за знамения
Машина за знамения - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Машина за знамения

Электронная книга - «Машина за знамения». Краткое содержание книги:

След края на изтощителната дългогодишна война, която запраща Ричард, Калан и съмишлениците им отвъд границите на възможното и постижимото, надеждата за покой и мирен живот е краткотрайна.
В Народния дворец в Д'Хара, където са се събрали представители на всички страни, обединени в новообразуваната Д'Харанска империя, започват да се случват странни инциденти, да се повтарят видения. Тъмни твари, черни сили се прокрадват. Нещастен случай (или предречена катастрофа?) води до откриването на загадъчна машина, останала погребана в утробата на Двореца с хилядолетия. Веднъж събудена, машината започва да бълва невероятно точни и неизменно сбъдващи се знамения, които подкопават устоите на доверието към Господаря Рал и прогонват представителите на съюзническите страни далеч от него. Поне тези от тях, за които не е късно…
Коридорите на Народния дворец се изпълват с прошепнати слухове за надвиснала черна заплаха, заговаря се за неизследвани Печални територии, обитавани от зловещата Бръшлянена дева сплетница, повелителка на окултни сили, срещу които никой жив човек няма защита и никоя известна магия не действа.
Коя е тя? Кой говори чрез нея?
Hannis Arc, working on the tapestry of lines linking constellations of elements that constituted the language of Creation recorded on the ancient Cerulean scroll spread out among the clutter on his desk, was not surprised to see the seven etherial forms billow into the room like acrid smoke driven on a breath of bitter breeze. Like an otherworldly collection of spectral shapes seemingly carried on random eddies of air, they wandered in a loose clutch among the still and silent mounted bears and beasts rising up on their stands, the small forest of stone pedestals holding massive books of recorded prophecy, and the evenly spaced display cases of oddities, their glass reflecting the firelight from the massive hearth at the side of the room.
Since the seven rarely used doors, the shutters on the windows down on the ground level several stories below stood open as a fearless show of invitation. Though they frequently chose to use windows, they didn’t actually need the windows any more than they needed the doors. They could seep through any opening, any crack, like vapor rising in the early morning from the stretches of stagnant water that lay in dark swaths through the peat barrens.
The open shutters were meant to be a declaration for all to see, including the seven, that Hannis Arc feared nothing.
1 ... 136 137 138 139 140 141 142 143 144 ... 159
Перейти на страницу:

— „Пророчеството остарява и с времето се изопачава.“

Ричард отпусна ръка.

— Но нали ти си тази, която прави пророчества?

Нова лентичка мина през машината и падна в улея.

— „Аз изпълнявам своето предназначение, правя каквото е нужно. Ти трябва да изпълниш своето предназначение.“

Ричард я изгледа изпод вежди.

— Моето предназначение ли? И какво е то?

Всички се скупчиха по-наблизо в очакване на следващата лентичка. Ричард я грабна още с падането й в улея.

— Пише: „Да изпълня моето предназначение.“ — Ричард прокара пръсти през косата си и направи няколко крачки встрани. — Моето предназначение е ти да изпълниш своето предназначение, което пък е да изпълниш своето предназначение? Не разбирам. Звучи абсурдно. Въртим се в кръг.

Машината бавно се задвижи.

— Кажи ми нещо, което може да ми влезе в работа? — извика Ричард, като се завъртя към Регула. — Кажи ми как да предпазя Калан от хрътките, които ти твърдиш, че ще ми я отнемат!

Машината не отвърна.

След дълго, мъчително мълчание Ничи вдигна приятелска ръка на рамото му.

— Трябва да си починем, Ричард, всички имаме нужда. Това няма да ни доведе доникъде. Ще се върнем по-късно. Сега върви при Калан. Това е най-добрият начин да се погрижиш пророчеството да не се осъществи.

Ричард въздъхна отчаяно.

— Права си.

Не знаеше дали истинското предназначение на машината е да прави пророчества, или е била създадена с друга цел. Все още нямаха представа какво я е създало, защо е била заровена и забравена, нито защо така внезапно се събуди от съня си. Той не бе сигурен дали вярва на теорията, че някой друг я направлява. Колкото и объркващи да бяха нещата, които тя казваше, той започваше да се пита дали изобщо тъмнината я е намерила. Струваше му се, че машината просто си играе с него. Нищо чудно, че са я погребали. Тя беше безполезна.

Зед потупа Ричард по гърба.

— Ти си Търсачът. Убеден съм, че ще измислиш нещо, момчето ми.

Ричард обърна гръб на машината.

— Тази нощ няма да открием отговорите, които ще ни свършат работа. Както казва Ничи, на всички ни е нужна почивка.

Ричард не беше приключил с въпросите към машината, но вече ставаше късно, а и искаше да се върне при Калан. Знаеше, че като преспи, ще му хрумнат още въпроси. Може би ако попита по правилния начин, ще успее да започне да разбира защо е била създадена машината и какво е истинското й предназначение. Но тези въпроси щяха да почакат.

Щом се насочиха към стълбите, машината започна да боботи пак. Обърнаха се и я погледнаха, докато тя постепенно набираше скорост. От основата на купчинката бе издърпана една пластина и вече минаваше през сложния маршрут вътре.

Ричард я видя как тупва в улея. Нямаше желание да прочете какво пише на нея. Тази игра му омръзна. Не искаше да я играе повече. Замисли се дали да не остави лентичката там до заранта.

Преди да е успял да се отдалечи, Зед издърпа лентичката, погледна символите и я подаде на внука си.

— Студена е. Какво пише?

Ричард с неохота я взе от ръката на Зед и я поднесе на светлината, за да разчете символите.

— „Единственият ти шанс е да пуснеш истината на свобода.“

— Това пък какво означава! — възкликва Кара.

Ричард стисна юмрук.

— Някаква загадка е. Мразя загадките.

Седемдесет и трета глава

КАЛАН СЕ СЪБУДИ, объркана от усещането, че се клати. Щом докосна с пръсти темето си, болката я принуди да присвие очи. Косата й беше влажна. Свали дланта си, за да погледне, но беше прекалено тъмно и единственото, което мярна, бе блещукането на нещо лъскаво на лунната светлина.

Подозираше, че знае прекрасно откъде идва влагата. Надигна се на колене и близна с език дланта си.

Оказа се права — кръв.

Когато преглътна, установи, че гърлото я боли ужасно, почти нетърпимо. Цялото тяло я болеше, разтърсваха я ледени тръпки и се потеше обилно.

Умът й работеше трескаво, опитвайки се да свърже разпокъсаните й спомени, да си припомни какво точно се случи. В главата й проблясваха образи и мисли, разпилени на болезнени гроздове. В същото време сякаш целият свят около нея се движеше.

Нещо я разтърси, тя подскочи, изгуби равновесие и политна напред. Протегна ръка, за да се подпре и да не падне възнак. Усети груба дървена повърхност. Огледа се и установи, че се намира в задната част на каруца. От пулсиращата болка в главата и новопоявилия се бодеж в темето се почувства замаяна, догади й се. Едва преодоля позива за повръщане.

Внезапно от тъмното изскочи огромно куче и се блъсна отстрани в каруцата, стряскайки Калан. Животното не успя да скочи достатъчно, за да се метне изцяло в каруцата, но някак закачи предните си лапи и с неистово усилие започна да се набира, за да примъкне и останалата част от туловището си вътре.

1 ... 136 137 138 139 140 141 142 143 144 ... 159
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)