Машина за знамения
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Мечът на истината #12
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 978-954-733-716-9
- Переводчик: Невена Дишлиева-Кръстева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Машина за знамения». Краткое содержание книги:
В Народния дворец в Д'Хара, където са се събрали представители на всички страни, обединени в новообразуваната Д'Харанска империя, започват да се случват странни инциденти, да се повтарят видения. Тъмни твари, черни сили се прокрадват. Нещастен случай (или предречена катастрофа?) води до откриването на загадъчна машина, останала погребана в утробата на Двореца с хилядолетия. Веднъж събудена, машината започва да бълва невероятно точни и неизменно сбъдващи се знамения, които подкопават устоите на доверието към Господаря Рал и прогонват представителите на съюзническите страни далеч от него. Поне тези от тях, за които не е късно…
Коридорите на Народния дворец се изпълват с прошепнати слухове за надвиснала черна заплаха, заговаря се за неизследвани Печални територии, обитавани от зловещата Бръшлянена дева сплетница, повелителка на окултни сили, срещу които никой жив човек няма защита и никоя известна магия не действа.
Коя е тя? Кой говори чрез нея?
Hannis Arc, working on the tapestry of lines linking constellations of elements that constituted the language of Creation recorded on the ancient Cerulean scroll spread out among the clutter on his desk, was not surprised to see the seven etherial forms billow into the room like acrid smoke driven on a breath of bitter breeze. Like an otherworldly collection of spectral shapes seemingly carried on random eddies of air, they wandered in a loose clutch among the still and silent mounted bears and beasts rising up on their stands, the small forest of stone pedestals holding massive books of recorded prophecy, and the evenly spaced display cases of oddities, their glass reflecting the firelight from the massive hearth at the side of the room.
Since the seven rarely used doors, the shutters on the windows down on the ground level several stories below stood open as a fearless show of invitation. Though they frequently chose to use windows, they didn’t actually need the windows any more than they needed the doors. They could seep through any opening, any crack, like vapor rising in the early morning from the stretches of stagnant water that lay in dark swaths through the peat barrens.
The open shutters were meant to be a declaration for all to see, including the seven, that Hannis Arc feared nothing.
Но ако някъде дълбоко в себе си, в най-тъмните ъгълчета на съзнанието си изпиташе съмнение, че противникът може да е невинен, острието не би прорязало и лист хартия.
Ричард стоеше, здраво стиснал меча с двете си ръце, острието беше застинало във въздуха, само на косъм от машината, струйки пот се стичаха по слепоочията на Търсача.
Тогава машината се разбуди.
Чарковете се завъртяха бавно, колелцата заскрибуцаха, механизмите постепенно започнаха да набират скорост.
Седемдесета глава
— ХМ, И ТОВА АКО НЕ Е НЕЩО — отрони Зед и отстъпи от стълбата. — Май никой от нас не би могъл да унищожи машината.
Ричард се запита защо ли.
Направи крачка назад, щом вътрешният механизъм постепенно се задвижи и частите заработиха, бавно набирайки скорост.
Той стоеше мълчаливо, загледан в разбуждащата се машина, изумен, че мечът му се бе възпрял тъй рязко. Не го беше очаквал.
И преди му се беше случвало да усети сянка на съмнение някъде дълбоко в себе си. Този път стана същото — една част от него вярваше, че машината не е отговорна за случилото се. Нещо в него му подсказваше, че не е правилно да се стоварва върху металния блок вината за ужасните събития от последните дни.
Знаеше, че ако не бе разяждан от подобни съмнения, мечът му би разбил машината. Въпреки това беше дал всичко от себе си. Почувства се дезориентиран, когато стигна до смъртоносния ръб и бе принуден да се върне обратно.
Наличието на съмненията не позволяваше на меча да причини вреда. Което не означаваше непременно, че съмненията са оправдани. Твърде възможно беше именно машината да е източник на смъртта и наистина да се налага да я унищожат.
Докато чарковете забързваха ход и светлината от вътрешността на машината прожектираше емблемата върху тавана, стаята се изпълни с механичното тракане на всичките й елементи, заработили на пълна мощност.
Изобщо не беше нужно Ричард да поглежда през прозорчето. Знаеше какво се случва вътре. В един момент металната лентичка тупна в улея. Ричард прибра меча обратно в ножницата и пипна лентичката — не беше нагорещена. Взе я от улея и си преведе наум посланието.
— Е, казвай, какво пише? — нетърпеливо попита Зед.
— Гласи: „Можеш да унищожиш този, който казва истината, но не и самата истина.“
Зед изгледа подозрително Регула.
— Хм, какво сега, машината си служи с Правилата на магьосника?
— Май така излиза — съгласи се Ричард. Отпусна ръце върху машината, облегна се, за да дойде на себе си след употребата на меча, и насочи мисълта си към следващата си стъпка. — Въпреки всичко ми се ще да я унищожим, ако намерим начин.
— Явно има някаква защита — намеси се Ничи. — Само дето не усещам каква е и май не работи по познатите ми начини. Вътре са вложени сили, които не мога да си обясня.
Докато тя говореше, Зед кимаше.
— Явно някога в миналото е имало опити за унищожаването й. Никой не би си дал целия този труд да зарови машината, ако не беше последна възможност за справяне с проблема.
— Де да знаехме какво се е случило… — прошепна Ничи.
— Един ден може да се наложи сами себе си да закопаем — каза Ричард, — също като тези, които са заровили нея.
Машината, която не беше съвсем притихнала, след като изписа правилото на магьосника, се задвижи наново. След малко в улея тупна друга лентичка. Отново студена. Ричард я взе и преведе за останалите.
— „Смяташ да ме държиш отговорна, задето казвам истината ли?“
Ричард разпозна собствените си думи, които бе казал на посланик Грандон. Стана му неприятно да ги чуе повторени от машината.
Разбра причината мечът да не иска да я унищожи. Дълбоко в себе си той всъщност не вярваше, че машината е отговорна за проблемите.
— Да — отвърна в отговор на зададения въпрос. Облегна се на машината. — Всъщност не го правиш ти, нали? — попита. — Ти си просто вестител.
Машината не забави ход, напротив, скоро работеше на максимална мощност, инкрустираше поредната лентичка. Ричард я издърпа веднага, щом я видя да пада в улея, и я прочете на глас.
— „Когато вестителят се превърне във враг, врагът бива погребан.“
Зед застана до Ричард и също постави ръка върху машината.
— Интересно, а?
Ричард се запита как точно машината е успяла да излезе от гроба си.
Тя пак заработи и под лъча светлина премина нова лентичка с прогорени отгоре й символи на езика на Сътворението. Щом лентичката падна в улея, Ричард поспря за миг, преди да я вземе.