Фурията на капитана
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #4
- Язык: болгарский
- Год: @Читанка
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на капитана». Краткое содержание книги:
— Колко време ще ни отнеме?
— В идеални условия, може би две седмици, за да стигнем до края на блатото и още един ден бърз ход до прохода през планините. Но в тези условия… — Бърнард поклати глава. — Три седмици. Може би дори повече.
Сърцето на Амара прескочи. Три седмици или повече? Тя размърда пръстите на краката си в ботушите — или поне се опита. Бяха мокри и толкова замръзнали, че тя изобщо не беше сигурна, че се движат.
— Ох — изстена тя тихо.
— Не трябва да мислиш за това ето така — каза Бърнард.
— Тоест, как — ето така?
Той махна с ръка към блатото.
— Като за още три седмици от това.
— Тогава как трябва да мисля? — уморено попита Амара.
— По една задача в даден момент — каза Бърнард. — Например. Това, което трябва да направим в момента, е да се изправим.
Съпругът й подкрепи думите си с действие и с усилие се изправи на крака. После й предложи ръка.
Амара го хвана за ръката и се изправи.
— Добре — каза Бърнард. Той й посочи двете последни дървета, които използва като ориентир. — Сега си избери свой собствен ориентир.
Амара направи, както той каза, съединявайки с въображаема линия тези две дървета с трето по-напред, като, разбира се, направи малка корекция, завивайки леко на север.
— Готово.
Бърнард се подсмихна и отново вдигна носилката.
— Сега ще преминем към твоя следващ етап — той вдигна поглед към небето и въпреки че слънцето беше закрито от облаци и мъгла, се намръщи и покри очите си с една ръка. — Просто ще продължим. Ще вървим от дърво до следващо дърво.
Амара си пое дълбоко дъх и погледна внимателно мъжа си, притеснена за него. Ударите в главата могат да убият човек дори след няколко дни или седмици. Ами ако е ранен по-сериозно, отколкото твърди? Ами ако има кръвоизлив вътре в черепа и смъртта му от повишено вътречерепно налягане е само въпрос на време?
Гай би могъл да излекува такива наранявания.
Тя прехапа устни. Тя е курсор на Първия лорд. Той й постави задача и нейно задължение беше да я изпълни. Дори с цената на собствения си живот.
Дори с цената на живота на Бърнард.
От тази мисъл коленете на Амара се подкосиха, внезапно чувство на страх и в същото време чувство на гняв избухнаха в гърдите й. Нима вече не беше направила достатъчно? Нима вече не беше направила повече от достатъчно? Тя се бори с враговете на короната с всички сили. Тя, в ролята си на курсор, побеждаваше и същества от кошмари, и жестоки хора, и много повече, по тялото й имаше далеч не един белег, получен при изпълнение на служебния й дълг. Нима не беше направила достатъчно за Първия лорд, за да не иска той сега да пожертва човека, когото обича?
Лесно е да се спреш. Трябва само да каже на Гай, че треската му изисква да предприеме действия, за да спаси собствения си живот. Или, ако това не е достатъчно, тя просто може да направи така, че инфекцията да попадне в раната му. Достатъчно беше да е малко по-небрежна при поредното промиване на раната и смяната на превръзката. Гай може да се излекува, да излекува Бърнард и тогава всички те могат да напуснат това отвратително място.
За момент тя си представи живот без Бърнард. Никога да не усеща докосването му, никога да не чува гласа му. Никога да не се събужда до него, в обятията му. Нито за миг да не се съмнява, че е желана, скъпа. Любима.
Нейният мъж нежно докосна брадичката й с пръсти и тя го погледна. В дълбините на очите му, въпреки затаената болка, имаше разбиране. Тя не се съмняваше, че той е отгатнал посоката на мислите й.
— Какво трябва да направя? — прошепна тя.
Той замълча за миг, преди да каже на висок глас:
— Каквото ти подсказва сърцето. Както винаги.
Тя отпусна глава, усещайки огъня на безсилието и сълзите на срама в очите си. Решително и напълно отхвърли дори мисълта, че могат да загубят. После отново го погледна и каза.
— Хайде да стигнем до следващото дърво.
Глава 33
Тави погледна вечерното небе и недоволно се намръщи на весело искрящите звезди. За набег той би предпочел пълен мрак. При такива условия всякакъв вид организирана дейност би станала практически невъзможна, но като се има предвид, че Кайтай можеше да вижда в тъмното, неговата собствена малка група щеше да е в много по-добро положение от силите на гражданския легион, Сивата гвардия и всякакви други войски, които биха могли да служат в столицата.