Отдел Убийства: Главният заподозрян

— Върви, сега Вика ще донесе кафето.

Оксана тръгна послушно към вратата и седна в мекия нисък фотьойл, в който веднага ти се приспива — в него се чувстваше толкова удобно и разлагащо. Секретарката Вика донесе кафе и кутия нискокалорични сухари, които се купуваха специално за спазващата диета манекенка и които не ядеше никой освен нея, толкова бяха противни и безвкусни. Пък и самата Оксана, дето е голям любител на вкусното ядене, опитваше от сухарите само при силен глад или когато нервничеше.

Беше изпила вече половината кафе, когато чу как се отвори вратата в кабинета на Есипов и непознат мъжки глас произнесе уверено:

— Добър ден, господин Есипов.

Много странно! Този глас със сигурност бе непознат за Оксана, а за двете години тя опозна като петте си пръста всички служители от „Шерхан“ включително и момчетата от склада и експедицията. Можеше да познае всеки по гласа. Но щом е дошъл външен човек, то мутрестият пазач с милиционерски пагони, изправен пред входа на офиса, трябваше да съобщи на Кирил за посетителя по вътрешния и да попита дали директорът ще го приеме. Оксана пристигна преди петнайсет минути и не беше чула никакъв разговор с охраната по вътрешната линия.

— Здравейте — чу в отговор смаяния глас на Есипов.

Той не се възмути, не започна да разпитва за името на посетителя и по какъв повод се явява, от което Оксана направи извод, че Кирил познава човека, макар и да не го очакваше точно сега в кабинета си. Но странно все пак, че охраната не доложи…

— Я хайде, господин Есипов, да обсъдим нашите общи работи — каза весело посетителят. — Дължите ми нещо.

— Нима? — обади се небрежно Кирил. — Не си спомням такова нещо.

— Тъй ли? Ами Газелата? Трябваше да й платите. Хайде плащайте.

— Първо, вие не сте Газелата и няма нищо да ви плащам. И второ, Газелата не изпълни задачата, с други думи, не си изкара парите и не ги заслужи. Така че за какво имаме да си говорим с вас?

— Аууу, какъв зъл — замислено проточи глас посетителят. — Зъл, че чак лош. Вие, господин Есипов, не разбирате езика на деловите преговори. Добре тогава, ще преминем на по-разбираем и ясен вариант. Значи така, Кирюша. Ти намери Газелата чрез мен. Помоли ме и аз ти я доведох. И й обещах, че работата, която ще й предложиш, ще е прилична и безопасна, а насреща ще получи хубави и сигурни пари. Докато изпълняваше поръчението ти, Газелата загина. Излиза, че ти я измами и работата не е била толкова безопасна, както обеща. А момичето между другото е най-голямото дете в семейството, трябва да издържа братята и сестрите си, да не говорим за родителите алкохолици, които моментално пропиват всичко, което тя купи на по-малките. Кирюша, те изгубиха главата на семейството, и то по твоя вина, излиза, че им дължиш пенсия. Докато децата станат пълнолетни. Ясно ли се изразявам?