Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Криминальные детективы » Отдел Убийства: Илюзия за грях
Отдел Убийства: Илюзия за грях - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Отдел Убийства: Илюзия за грях

Электронная книга - «Отдел Убийства: Илюзия за грях». Краткое содержание книги:

Убита е самотна старица, в колата си е взривен офицер от федералната служба за сигурност… Двата случая сблъскват московската криминална милиция и контраразузнаването. В разследването постепенно изплуват казанската групировка на мафията и нейният тайнствен главатар с прякора Аякс. Анастасия Каменска от отдел „Убийства“ и колегата й от ФСБ майор Ташков разплитат невероятно кълбо от чудовищни експерименти с нищо неподозиращи хора. Кой стои зад всичко това и струва ли то толкова трупове и разбити съдби…
1 ... 130 131 132 133 134 135 136 137 138 ... 178
Перейти на страницу:

— Какви основания имате да ме подозирате? — кипна Волохов. — И изобщо какво обсъждаме с вас сега? Нима е престъпление да се обича омъжена жена? И откога?

Разговорът се бе отклонил от основния проблем и Олшански беше доста доволен от това. Още петнайсетина минути той умело продължи безсмислените пререкания за отдавнашния роман на Волохов с жената, с която се бе срещал в апартамента на Екатерина Венедиктовна Анисковец. После, когато реши, че докторът вече достатъчно се е разсеял и ядосал, каза:

— Валерий Василиевич, отвлякоха дъщеря ви.

Очите на Волохов зашариха из кабинета, сякаш той търсеше отговор на някакъв въпрос, който не може да зададе на следователя. Олшански мълчеше и търпеливо чакаше събеседникът му да реагира на това съобщение. Но Волохов не проговаряше, макар че по лицето му личеше, че думите на следователя не са го оставили равнодушен.

— Разбрахте ли какво ви казах? — попита накрая Константин Михайлович. — Вашата дъщеря е отвлечена.

— Коя дъщеря? — едва изрече Волохов.

— Тоест как „коя“? — с добре изиграно недоумение вдигна вежди Олшански. — Вие колко дъщери имате? Десет? Двайсет? Дъщеря ви Наташа.

И отново по лицето на Волохов се мярна ужасът, че не разбира и че не може да попита. Но какъв беше този толкова мъчителен въпрос, който той не смееше да зададе?

— Не ви разбирам за коя Наташа говорите.

— Извинете, Валерий Василиевич, но колко дъщери имате с това име? Или пък искате да кажете, че изобщо нямате деца?

— Вижте сега… Сварихте ме неподготвен… Много ми е трудно да говоря за това, но надявам се, че вие като мъж ще ме разберете. Аз никога не съм се женил. Но имах връзки с жени, които обичах и които ме обичаха. Някои от тях ми раждаха деца. Нито едно от децата си не изоставих на произвола на съдбата, помагам на всяко, доколкото мога и както мога, дори когато прекъсвах връзките си с майките. И не можех да повлияя за избора на имената на моите деца. Разбирате ли?

— Искате да кажете, че имате две дъщери на име Наташа?

— Три. И искам да знам коя от тях е отвлечена.

— Наташа Терехина.

— О, господи, не!

По лицето му се изписа истински ужас и отчаяние.

— Това момиче ви е особено скъпо, така ли? — невинно се осведоми Олшански.

— Аз се отнасям към всички еднакво — отговори Волохов вече по-спокойно, но личеше, че ни най-малко не е превъзмогнал тревогата си. Беше в паника. — Кой я отвлече? Защо?

— Валерий Василиевич, ако знаех отговорите на тези въпроси, нямаше да ви каня тук. Похитителите не са поискали откуп и до този момент изобщо не са се обаждали. И аз бих искал да ви попитам, кой и защо е могъл да я отвлече? Като баща на Наташа само вие можете да ми дадете отговор на този въпрос. И ще трябва да ми го дадете.

— Аз не знам. Не мога.

— Не ви вярвам.

— Но аз наистина не знам. Наташа Терехина е най-обикновено момиче, при това е тежко болна и цял живот ще бъде прикована на инвалидна количка.

— С нейната майка ли се срещахте у Анисковец?

— Д-да. Как узнахте, че Наташа е моя дъщеря?

— Вие сте я посещавали в болницата. Нали?

— Да. Как го узнахте?

— Е, това вече са си наши проблеми. Вие сте се представяли за приятел на семейството, но сте проявявали интерес само към Наташа и това ни накара да помислим с какво се отличава тя от другите деца Терехини, и то не обективно, а именно лично за вас. Ако сте имали желание да помогнете на семейството на починалия си приятел Леонид Терехин, бихте помагали преди всичко на голямата му дъщеря Ирина, която се е нагърбила с издръжката на четиримата инвалиди. Но Ирина не е получила никаква помощ от вас, дори изобщо не ви познава. Освен това при малките деца също се отбивате твърде рядко. И нещо повече, представяте се с измислено име и това за пореден път ни увери, че не сте били приятел на семейството. Така че, както виждате, всичко е просто.

— Да, всичко е просто… — разсеяно повтори Волохов. — Но Наташа… Какво става с нея? Вие търсите ли я?

— Да, правим всичко възможно да я намерим. Но за съжаление все още безуспешно. Тези дни някой открадна от болницата медицинския картон на Наташа. Можете ли да дадете някакво обяснение на това?

— Тя има силна алергия към лекарствата и в картона й би трябвало да пише какво може и какво не може да й се дава. Вероятно ги интересува именно това. Но всъщност този факт означава, че те искат да й запазят живота! Грижат се за нея. Нали така?

Той умолително погледна следователя, сякаш чакаше от него подкрепа и утеха. И за част от секундата Олшански дори изпита просто човешка жалост към този многодетен баща.

1 ... 130 131 132 133 134 135 136 137 138 ... 178
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)