Отдел Убийства: Илюзия за грях
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #14
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- ISBN: 954-729-037-1
- Переводчик: Минка Златанова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Отдел Убийства: Илюзия за грях». Краткое содержание книги:
— Какви основания имате да ме подозирате? — кипна Волохов. — И изобщо какво обсъждаме с вас сега? Нима е престъпление да се обича омъжена жена? И откога?
Разговорът се бе отклонил от основния проблем и Олшански беше доста доволен от това. Още петнайсетина минути той умело продължи безсмислените пререкания за отдавнашния роман на Волохов с жената, с която се бе срещал в апартамента на Екатерина Венедиктовна Анисковец. После, когато реши, че докторът вече достатъчно се е разсеял и ядосал, каза:
— Валерий Василиевич, отвлякоха дъщеря ви.
Очите на Волохов зашариха из кабинета, сякаш той търсеше отговор на някакъв въпрос, който не може да зададе на следователя. Олшански мълчеше и търпеливо чакаше събеседникът му да реагира на това съобщение. Но Волохов не проговаряше, макар че по лицето му личеше, че думите на следователя не са го оставили равнодушен.
— Разбрахте ли какво ви казах? — попита накрая Константин Михайлович. — Вашата дъщеря е отвлечена.
— Коя дъщеря? — едва изрече Волохов.
— Тоест как „коя“? — с добре изиграно недоумение вдигна вежди Олшански. — Вие колко дъщери имате? Десет? Двайсет? Дъщеря ви Наташа.
И отново по лицето на Волохов се мярна ужасът, че не разбира и че не може да попита. Но какъв беше този толкова мъчителен въпрос, който той не смееше да зададе?
— Не ви разбирам за коя Наташа говорите.
— Извинете, Валерий Василиевич, но колко дъщери имате с това име? Или пък искате да кажете, че изобщо нямате деца?
— Вижте сега… Сварихте ме неподготвен… Много ми е трудно да говоря за това, но надявам се, че вие като мъж ще ме разберете. Аз никога не съм се женил. Но имах връзки с жени, които обичах и които ме обичаха. Някои от тях ми раждаха деца. Нито едно от децата си не изоставих на произвола на съдбата, помагам на всяко, доколкото мога и както мога, дори когато прекъсвах връзките си с майките. И не можех да повлияя за избора на имената на моите деца. Разбирате ли?
— Искате да кажете, че имате две дъщери на име Наташа?
— Три. И искам да знам коя от тях е отвлечена.
— Наташа Терехина.
— О, господи, не!
По лицето му се изписа истински ужас и отчаяние.
— Това момиче ви е особено скъпо, така ли? — невинно се осведоми Олшански.
— Аз се отнасям към всички еднакво — отговори Волохов вече по-спокойно, но личеше, че ни най-малко не е превъзмогнал тревогата си. Беше в паника. — Кой я отвлече? Защо?
— Валерий Василиевич, ако знаех отговорите на тези въпроси, нямаше да ви каня тук. Похитителите не са поискали откуп и до този момент изобщо не са се обаждали. И аз бих искал да ви попитам, кой и защо е могъл да я отвлече? Като баща на Наташа само вие можете да ми дадете отговор на този въпрос. И ще трябва да ми го дадете.
— Аз не знам. Не мога.
— Не ви вярвам.
— Но аз наистина не знам. Наташа Терехина е най-обикновено момиче, при това е тежко болна и цял живот ще бъде прикована на инвалидна количка.
— С нейната майка ли се срещахте у Анисковец?
— Д-да. Как узнахте, че Наташа е моя дъщеря?
— Вие сте я посещавали в болницата. Нали?
— Да. Как го узнахте?
— Е, това вече са си наши проблеми. Вие сте се представяли за приятел на семейството, но сте проявявали интерес само към Наташа и това ни накара да помислим с какво се отличава тя от другите деца Терехини, и то не обективно, а именно лично за вас. Ако сте имали желание да помогнете на семейството на починалия си приятел Леонид Терехин, бихте помагали преди всичко на голямата му дъщеря Ирина, която се е нагърбила с издръжката на четиримата инвалиди. Но Ирина не е получила никаква помощ от вас, дори изобщо не ви познава. Освен това при малките деца също се отбивате твърде рядко. И нещо повече, представяте се с измислено име и това за пореден път ни увери, че не сте били приятел на семейството. Така че, както виждате, всичко е просто.
— Да, всичко е просто… — разсеяно повтори Волохов. — Но Наташа… Какво става с нея? Вие търсите ли я?
— Да, правим всичко възможно да я намерим. Но за съжаление все още безуспешно. Тези дни някой открадна от болницата медицинския картон на Наташа. Можете ли да дадете някакво обяснение на това?
— Тя има силна алергия към лекарствата и в картона й би трябвало да пише какво може и какво не може да й се дава. Вероятно ги интересува именно това. Но всъщност този факт означава, че те искат да й запазят живота! Грижат се за нея. Нали така?
Той умолително погледна следователя, сякаш чакаше от него подкрепа и утеха. И за част от секундата Олшански дори изпита просто човешка жалост към този многодетен баща.