Отдел Убийства: Илюзия за грях
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #14
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- ISBN: 954-729-037-1
- Переводчик: Минка Златанова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Отдел Убийства: Илюзия за грях». Краткое содержание книги:
Настя знаеше, че на другата сутрин я чака крайно неприятно обяснение с шефа, защото всъщност тя настояваше да не притискат засега Волохов, а да го наблюдават известно време, с надеждата, че ще влезе във връзка с хората, които са му помогнали за трите, дори четирите убийства. Ако не беше се заинатила тогава, щяха да го разпитат и момчетата да посрещнат крадците с отворени прегръдки. Волохов е лекар и непременно би трябвало да знае какво точно е записано в тоя картон, което да представлява интерес за похитителите.
Тя беше допуснала поредната си грешка и дай боже никой друг да не пострада от нея освен тя самата.
След като най-учтиво покани в кабинета си доктора на медицинските науки, следователят Олшански с удовлетворение забеляза, че той не проявява никакви признаци на неудоволствие или раздразнение. Всъщност Валерий Василиевич Волохов бе извикан на разпит като свидетел.
— Това по повод гибелта на съпруга на моята пациентка ли е? — попита той още от вратата.
— Да, и по този повод — уклончиво отговори Константин Михайлович Олшански. — Най-напред бих искал да уточня къде сте били в нощта на четиринайсети срещу петнайсети юни.
— Вашите колеги ме питаха вече за това — с недоумение сви рамене Волохов, — дадох им на разположение своя календар-бележник, където си записвам всичко по дати и по часове. Без него не си спомням нищо, така плътно са заети дните ми.
— Нима не са ви го върнали?
— Още не.
— Добре, към тоя въпрос ще се зърнем по-късно. Сега ме интересува повече познанството ви с Екатерина Венедиктовна Анисковец, която беше убита преди един месец. Кога се запознахте с нея?
— Преди много години.
— По-конкретно, моля ви.
— Много отдавна… Преди около двайсетина години.
— Още по-точно, бъдете така добър. При какви обстоятелства се запознахте?
— Имах една пациентка, популярна певица, не бих искал сега да споменавам името й, но много известна. Именно тя ме запозна с Екатерина Венедиктовна.
— По какъв повод?
— Моля?
— Защо ви запозна? С каква цел? Може би е искала да ви препоръча, за да стане и Анисковец ваша пациентка?
— О, нищо подобно! Екатерина Венедиктовна имаше великолепно здраве и нямаше нужда от моите прегледи.
— В такъв случай защо ви е запознала певицата?
— Виждате ли… По това време имах проблеми във връзка с една жена. Нямаше къде да се срещаме. А и не разполагах с пари, за да наема квартира, бях още млад лекар, заплатата ми беше ниска, а частната практика не беше позволена. И когато пациентката ми разбра за това мое положение, поприказва с Екатерина Венедиктовна и тя се съгласи да ми предоставя апартамента си за редките срещи, които можехме да си позволим с моята любима. Това е всичко.
— Интересно — усмихна се следователят. — Защо ви е трябвал апартаментът на Анисковец, след като сте си имали жилище? Или бяхте женен?
Волохов го стрелна с гневен унищожаващ поглед, но въпреки това отговори съвсем кротко:
— Не, не бях женен. Но и не бях свободен. При мен живееше една жена, с която имахме, така да се каже, свободен брак. По редица причини не можех да се разделя с нея.
— Добре. Кажете ми, ако обичате, името на жената, с която сте се срещали в апартамента на Анисковец.
— Не бих искал да ви го казвам.
— Защо?
— Ама, Константин Михайлович, в края на краищата знаете, че съществува понятието мъжка чест — възмути се Волохов.
— Тази дама омъжена ли е?
— Д-да… Беше.
— А сега е свободна, така ли? Тогава защо криете името й?
— Но разберете, че няма смисъл да ви го казвам. С нея се случи ужасно нещастие, остана инвалид за цял живот и загуби паметта си. Тя изобщо не помни онова, за което ме питате, и дори не можете да проверите думите ми.
— А не намирате ли, Валерий Василиевич, че това е доста изгодна позиция? Посочвате ми човек, за когото знаете, че по обективни причини със сигурност не може да потвърди показанията ви. И започвам да подозирам, че за някои неща не ми казвате истината.