В земята пламък се крие
- Автор: Киркпатрик Рассел
- Серия: Небесен огън #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: MBG Books
- ISBN: 978-954-2989-12-7
- Переводчик: Радин Григоров
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «В земята пламък се крие». Краткое содержание книги:
„Зaдължитeлнo чeтивo зa пoчитaтeлитe нa приключeнcкo фeнтъзи“— The Canberra Times
Сякаш стражниците просто се бяха стопили. Първоначално Индретт си помисли, че обиколните пътища на доковете са свободни, защото брудуонецът ги е прогонил. Ала с приближаването до града и пристанищната порта, тя видя голяма суматоха. Сами граждани и семейства търчаха през входа в двете посоки, много от тях бяха мокри до кости. Реката — помисли си тя — реката преля. Затова водата при доковете изчезна. Представи си какво щеше да стане, ако не бяха избягали от Отпадника, преглътна мъчително, успявайки да потисне надигналото се гадене.
— Сега е шансът ни! — викна Фарр. — Бързо, преди стражниците да са се върнали!
Манум го хвана за ръката.
— Не бързай толкова! По-добре би било да влезем бавно, но уверено. Нека не привличаме внимание.
Фарр се намръщи, но прие съвета.
— И след като влезем, къде ще се скрием? — запита Перду.
— Нека първо влезем — някак нервно каза Стела. Все още се навъртаха стражи, макар вниманието им изглежда да бе съсредоточено другаде. — В суматохата може да открием някое подходящо място.
— Ами Лийт? — запита Индретт с пропит от притеснение глас. — А останалите?
— Искаш да се върнеш ли? — Фарр посочи назад, обратно към доковете, където все още гъмжеше от стражи. — Вероятно е на по-безопасно място от нас. Не мисля, че ще им хареса какво им е причинил брудуонецът, когато им остане достатъчно време да поемат дъх.
Компанията се смеси с тълпите хора, навлизащи откъм доковете в града. Стела неволно затаи дъх, докато прекрачваше арката. След поредицата обрати, изстрадани от Компанията след влизането в града, лесно беше да си представи поредно залавяне. И въпреки това гледката на познати улици радваше девойката от Лулеа. Новото, шумът и навалицата, величието, вълнението — всичко това допринасяше за усещането за свобода. Помисли си за Лийт и за начина, по който се бе променил от идването им в Инструър — кой да си помисли, че такова тихо момче криело такава дълбина! И делата му в Пиниона. Той вече е герой. Лулеа беше наистина гадно място. Вече е по-узрял. Вероятно обича града поне колкото аз. За пръв път съжали за нещата, които бе чувала — и казвала — за Лийт. Те не го познават. И аз не го познавах преди. Надявам се да е добре.
Крачейки през града, Компанията забеляза колко малко истински щети бе причинило наводнението. Тук и там имаше локви, но като цяло работеха малцина, докато болшинството стояха на групички и разговаряха. Внезапното прииждане бе последното, но в никакъв случай не най-значителното от странните събития, струпали се напоследък. Атаката на Пиниона и натриването на стражевите носове от дръзките северняци, разкритието и последващото бягство на Ескейн, внезапното изчезване на истинския властващ в града, Аркоса на Немохайм — всичко това подсказваше, че градът им изживява някаква значителна промяна. Що се отнася до изчезването на омразния Аркос, според достоверни източници това бе повече от слух, градът очевидно се намираше в чужди ръце. Чии, още никой не знаеше със сигурност. Вероятно Съветът не бе назначил нов водач.
Вероятно самият Съвет е бил заменен! Само като се навъртаха край бъбрещите тълпи, членовете на Компанията научиха множество касаещи ги неща.
Отне им около половин час да достигнат пазара. Там се издигаха обичайните сергии, ободряващи с познатия си вид, макар повечето да бяха празни, продавачи и клиенти несъмнено заети с последиците от пороя. Ала там стоеше един човек, чиято физиономия възрадва сърцата на Компанията.
— Фоилзи!
Забравили самотния страж на площада, който изглеждаше по-заинтересуван от боя на двама нехранимайковци, отколкото от лицата на минаващите край него, Компанията притича към застаналата в сенките възрастна жена. Стела и Индретт я прегърнаха, мъже и жени пророниха сълзи.
— Как е ескейнският ти приятел? — запита я Перду.
— Ще го видите след малко — отговори Фоилзи. — Най-добре е да се махнем, милички. По-рано минаха войници и задаваха въпроси, а на нас ни е писнало и от двете. Насам!
Поеха приведени по тясна алея между високи постройки, отивайки към къщата на Фоилзи. Там неприятна изненада очакваше Компанията, тъй като не бяха станали свидетели на опожаряването. Старата жена им разказа ужасяващата история, както бе препредадена на нея от съседи, зърнали нещичко от гнева на Аркоса.
— Кой е сторил това? — напук на току-що чутата история, Фарр не можеше да повярва. Руините още димяха, триетажната сграда сега се издигаше едва на половината от някогашната си височина, почернелите стълбове с обгорели дъски бяха обградени с купчини пепел. Тук бяха нощували, подкрепяли и споделяли надежди в продължение на последните два месеца.