Дясната ръка на Бога
- Автор: Киркпатрик Рассел
- Серия: Небесен огън #3
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: MBG Books
- ISBN: 978-954-2989-35-6
- Переводчик: Радин Григоров
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Дясната ръка на Бога». Краткое содержание книги:
„Сцените на сражения ще ви оплискат с кръвта си и ще ви оставят без дъх. Завладяващ финал на епично приключение. Брилянтният завършек на трилогията «Небесен огън» и приключенията на Компанията.“ The Advertiser
Под погледа на Стела умираха хора. Кафявите наметала на брудуонците с разноцветни нагръдници заливаха сивото и тъмнозеленото на фалтанския авангард. Сред повалените имаше малцина брудуонци. Вляво от нея, в подножието на най-стръмната част от сипея, фалтанци се справяха малко по-добре — там брудуонците се бяха спускали по-внимателно, а защитниците се сражаваха яростно с брадви, лъкове, мечове и тояги. Стела с изненада забеляза сред тях голи до кръста тъмнокожи мъже. Но дори и тази част от войската на защитниците изпитваше затруднения заради неспирния дъжд от стрели, който изсипваха разположените на върха брудуонци. Най-отчайваща беше ситуацията в средата на бойното поле: повечето от отбраняващите редици падаха веднага, оставяйки само групици, които продължаваха да се сражават. Брудуонците се бяха вклинили в редовете на противника си, в стремежа си да напреднат колкото се може по-бързо, стъпквайки телата на убитите.
Погледът й бе привлечен от ярка светлина, блеснала откъм най-напредналите брудуонски редици. Стела се вгледа по-внимателно. Нов блясък. Мъж. Не, момче. Хванало сияеща факла.
Лийт! С Джугом Арк в ръка!
Тя не беше единствената, която го бе забелязала. Неколцина брудуонци, водени от мъж с гарвановочерно наметало, поеха към проблясващата светлина. Лийт! Внимавай! Стела осъзна, че е изрекла думите гласно едва когато стоящият до нея се изсмя.
— Не се притеснявай, момиче. Освен ако не е много глупав или с много лош късмет, няма да бъде убит. Махди Дащ са получили стриктни заповеди да заловят жив носителя на Джугом Арк. Скоро той ще бъде моя дясна ръка, обвързан с мен тъй плътно, както си и ти.
И той отново изрази веселието си — гладен звук, след който изглеждаше, че небето губи светлината си. Сравнена с гнусната му чернота, светлината на Джугом Арк изглеждаше много слаба и далечна.
Джетарт събра обезсърчените генерали.
— Време е да поемете контрол над хората си — каза им той със спокоен глас. — Така всеки от нас ще бъде далеч по-ефективен.
Без да изчаква да се увери, че препоръката му ще бъде последвана, той пришпори коня си, отправяйки го към лозианската армия, където битката бушуваше най-разпалено.
Мъжът от Инч Чантър изтегли меча си. Неохотно бе взел легендарното си оръжие. То му напомняше за горчивите времена, когато неговите сънародници и уайдузите се бяха сражавали неспирно; за смъртта на най-големия му син и за изчезването на единствената му дъщеря, за кръвта по ръцете му. За безразсъдната кървава жътва на незрял младеж, който не се бе замислял за призраците, които щяха да го тормозят, когато положеше оръжие впоследствие. Легендарният му меч и скъпата ножница бяха стояли окачени на стената на градската съвещателна зала: импровизирано светилище за младите мъже. Но Джетарт не бе го погледнал нито веднъж. И тогава севернякът Манум бе дошъл, бягайки от уайдузите, и му бе довел смятаната за мъртва дъщеря. Манум Модалсен бе познато име за онези, които следяха отблизо случващото се в западна Фалта. Синът на Модал бе взел меча на Джетарт и избягал от обсадения град през нощта, поел да търси сина си. Син, който сега притежаваше Джугом Арк и бе смятан за Дясната ръка на Най-възвишения.
Джетарт бе заплетен в най-значителната история, случвала се от стотици години насам — нещо, далеч надвишаващо пограничните конфликти, в които той беше придобил славата си. И когато на прага му бе изникнал пратеник от отдавнашния му приятел Кроптър, предлагайки му да организира лозиански съюз и да го поведе на изток, Джетарт не можеше да остане бездействащ.
Не можа да избегне мисълта колко нелепо трябва да изглежда украсената със скъпоценни камъни ножница край старческия му крак. Нима съм си изгубил ума, че да сторя всичко това? Без съмнение. В този момент можеше да седи край огъня с дъщеря си и внук си. Ала към него се обръщаха най-големите пълководци на Фалта, така че сега трябваше да поеме отговорност. Някой трябваше да спаси ситуацията, да изработи нови тактики, които да противодействат на вражеските. Този път нямаше да има обсъждания в удобна палатка. Джетарт щеше да поведе лозианската армия, сетне щеше да открие начин да обърне тази бъркотия в тяхна полза.
Лийт уморено тръсна глава. Бе се надявал да се прояви като могъщ боец, който обръща врага в бягство. В мечтите му Рушителят биваше покосен от пламъците на Стрелата, докато Манум и Индретт гледаха. Но действителността се оказа различна. В действителност бяха нужни големи усилия, само за да останеш жив.