Към кулата на Зеления ангел. Част втора [bg]

— Претърсихме, Мириамел — каза Бинабик и изсумтя неспокойно, щом гръмотевицата забоботи отново по небето. Куантака вирна глава към облаците, сякаш оглушителният трясък беше нещо, което й се искаше да подгони и да хване. — Но ако искаш, ще огледам отново, щом дъждът спре. Може би през нощта ще е по-безопасно.

Мириамел изтръпна при мисълта да претърсват гробниците през нощта. А и копачите бяха доказали, че има много по-страшни неща, от които да се страхуват в тези крипти, отколкото от безутешните духове на мъртъвците.

— Недей.

Той помръдна рамене.

— Тогава какво да правим?

Тя огледа картата. Лъкатушещите мастилени линии бяха почти невидими в мрачния, притъмнял от бурята следобед.

— Има други линии, които би трябвало да обозначават други прокопани навътре тунели. Ето един.

Бинабик присви очи, изучавайки картата.

— Този ми се струва, че излиза на скалната скала над Кинслах. Предполагам, че е много труден за откриване, а е и почти под носа на баща ти и воините му.

Мириамел кимна унило.

— Прав си. А този?

Тролът се замисли.

— Струва ми се, че е на мястото, където сега е градът.

— Ерчестър? — Мириамел погледна назад, но не можа да види нищо зад високата стена на църковния двор. — Някъде в Ерчестър?

— Да, виждаш ли? — Той прокара пръст по линията. — Ако това е горичката Кинсуд, а ние се намираме ето тук…

— Да. Би трябвало да е почти в центъра на града. — Тя се замисли за момент. — Ако мога да се маскирам по някакъв начин…

— А аз да се правя, че не съм дребосък? — Бинабик направи кисела физиономия.

Тя тръсна глава — усещаше, че идеята й се оформя.

— Не. Няма нужда. Ако вземем единия кон и яздиш до мен, всеки ще те помисли за дете.

— За мен е чест.

Мириамел се засмя, въодушевена от идеята си.

— Виж, това ще свърши работа! Никой не би те загледал, ако спуснеш качулката пред лицето си.

— А какво ще направим с коня на Саймън и с Куантака?

— Може да ги вземем с нас. — Тя не искаше да се предаде. — Може да помислят Куантака за куче.

Този път Бинабик избухна в искрен смях.

— Едно е да накараш хората да вземат един дребосък като мен за дете, но ако не намериш наметало и за нея, никой няма да хване вяра, че другарката ми е нещо друго освен опасен вълк от Бялата пустош.

Мириамел огледа рунтавата сива козина на Куантака и кимна унило.