Към кулата на Зеления ангел. Част втора [bg]

— Надявам се… — започна тролът, но не продължи.

Мириамел беше сигурна, че се е сетил за Саймън, който, дори и да беше оцелял, се намираше някъде под земята без трохичка. Никой от двамата не промълви нито думичка, докато не приключиха с яденето.

— И сега какво? — запита предпазливо Бинабик. — Не искам да изглеждам…

— Не съм се отказала да намеря баща си. Нищо не се е променило.

Бинабик я погледна, без да каже нищо.

— Но ти не си длъжен да идваш с мен. — Недоволна от тона си, тя добави: — Може би даже ще е по-добре, ако не дойдеш. По всяка вероятност, ако Саймън се измъкне, ще се върне тук. Някой трябва да го изчака. А и това не е твое задължение, Бинабик. Той е мой баща, но твой враг.

Тролът поклати глава.

— Когато стигнем до такова място, след което не би било възможно връщане назад, ще реша. Това място не ми се струва сигурно за изчакване. — Той хвърли поглед към далечния Хейхолт. На вечерната светлина дворецът се възправяше като мрачен силует без нито една светлинка. — Вероятно мога да се скрия някъде с Куантака и от време на време да идвам да проверявам. Но все още е рано да обмислям това. Дори не знам какви са ти плановете за проникване в двореца. — Той се обърна и махна с ръка към вече почти невидимата крепост. — Може и да успееш да убедиш баща си по някакъв начин, но едва ли ще те заведат при него, ако се появиш на вратата. А ако те отведат при Приратес, той вероятно ще предпочете смъртта ти, за да не попречиш на плановете му по отношение на баща ти. Просто ще изчезнеш безследно.

Мириамел потрепна.

— Не съм толкова глупава, Бинабик, независимо какво си мислят чичо ми и останалите. Имам си планове.

Бинабик разпери ръце.

— Изобщо не те смятам за глупава, Мириамел. И не познавам човек, който да те мисли за глупава.

— Хм.

Тя стана и отиде до торбата си. Дъждът ръмеше почти като мъглица. След като порови, намери търсения вързоп и се върна при малкия огън.

— В Сесуад'ра отделих много време за това.

Бинабик разви вързопа и се усмихна.

— Прекопирах ги върху кожа — добави с гордост тя, — за да се запазят по-дълго. Видях свитъците, които ти и Сис… Сис…

— Сискинанамук — прекъсна я Бинабик, съсредоточен над чертежите. — Или Сиски, както е по-лесно на езиците от равнините. — За момент изражението му застина, но след малко лицето му се оживи и той погледна Мириамел. — Значи си прекопирала картите, които донесе граф Еолаир.

— Да. Той каза, че са от старите дуорски тунели. Саймън се е измъкнал от двореца през тях, затова си помислих, че мога да се промъкна през тях, без да ме хванат.

— Не всичко е тунели. — Бинабик оглеждаше лъкатушещите линии върху кожите. — Древният ситски дворец е под Хейхолт и е бил с огромни размери. — Той присви очи. — Тези карти съвсем не са лесни за разчитане.