Към кулата на Зеления ангел. Част втора [bg]

Извади ножа и наряза ябълката на малки парченца. Задъвка ги внимателно, но когато приключи с последното, зъбите и венците я боляха, затова топна коричката хляб в чашата с вода, за да омекне, преди да я изяде. Намръщи се. Всичко я болеше тази вечер. Беше сигурна, че се задава буря — кокалите й го подсказваха. Не беше честно. През последната седмица само два-три пъти беше зървала слънчева светлинка през прозореца на горния етаж, а сега и от това трябваше да се лиши.

Ръкоделието й вървеше трудно. Мислите й непрекъснато бягаха надалеч, което обикновено не й пречеше да си върши работата, но тази вечер през няколко бода спираше и правеше големи паузи, преди да продължи.

„Как ли щяха да се подредят нещата, ако не се беше появил Приратес?“, питаше се тя.

Елиас може и да не беше съвършен крал като достойния си за светец баща, но беше силен, умен и способен. Може би щеше да надрасне своята грубоватост и да скъса с лошите си съветници. Дворецът щеше да остане под контрола й, върху дългите маси щяха да продължават да блестят снежнобели покривки без нито едно петънце, каменните плочи щяха да лъщят от безукорна чистота. Камериерките щяха да се трудят усърдно — под строгия надзор на Рейчъл всички се трудеха усърдно. Е, почти всички…

Да, Саймън. Ако червеният свещеник не беше съсипал живота им, Саймън щеше да си е още тук. Досега сигурно щеше да си е намерил подходяща за него работа. Щеше да е порасъл — о, те растяха така бързо на тази възраст — и вероятно вече щеше да му е покарала брада като на мъж, макар да й беше трудно да си представи какъвто и да било белег на мъжественост по отношение на хлапака Саймън. Понякога щеше да я посещава в края на работния ден и вероятно да изпиват по чаша ябълково вино, докато си бъбрят. Щеше да се грижи да не му окъсеят прекалено бричовете, да не се увлича по неподходящи девойки — изобщо това момче не биваше да бъде оставяно много-много без надзор…