Третият близнак [bg]

— Искаш да кажеш, че съм клонинг?

— Друго обяснение няма. Съжалявам, Стив. Непрекъснато те смазвам с новините си. Добре че имаш чудесни родители.

— Така е. А какъв е този Уейн?

— Тръпки те побиват от него. Има една картина, на която е нарисувал Салайна Джоунс, разпъната гола на кръст. Нямах търпение да се махна от апартамента му.

Стив замълча. Единият от моите клонинги е убиец, другият е садист, а хипотетичният четвърти — изнасилвач. Къде оставам аз?

Джийни отново се обади:

— Хипотезата с клонирането обяснява защо имате различни рождени дати. Ембрионите са били пазени в лабораторията различен период от време, преди да се имплантират в утробата на поредната жена.

Защо това се случва с мен? Не можеше ли да се случи на някой друг?

— Викат полета ми. Трябва да тръгвам.

— Искам да те видя. Ще дойда до Балтимор.

— Добре, чао.

Стив затвори.

— Разбра ли каква е работата? — попита той майка си.

— Да. Той изглежда точно като теб, но има алиби, затова тя мисли, че сте четирима и че сте клонинги.

— Ако сме клонинги, аз трябва да съм точно като тях.

— Не, ти си различен, защото си мой.

— Но не съм. — Видя болката, свила чертите на майчиното лице, но него също го болеше. — Аз съм дете на двама съвършено чужди хора, подбрани от учените, работещи за „Дженетико“. Това е целият ми род.

— Ти трябва да си различен от другите, ти се държиш различно.

— Да, обаче това доказва ли, че природата ми е различна от тяхната? Или просто доказва, че съм се научил да я крия като опитомено животно? Ти ли си ме направила такъв? Или „Дженетико“?

— Не знам, синко — отвърна майка му. — Просто не знам.