Зимата на света [bg]

VI

В неделя дъждът спря и слънцето се показа. На Лойд Уилямс Лондон му се стори пречистен. Цялата сутрин фамилията Уилямс се събираше в кухнята на дома на Етел в Олдгейт. Не се бяха уговаряли; появяваха се спонтанно. Лойд предположи, че искат да са заедно, ако бъде обявена война. Той силно желаеше действия срещу фашистите и едновременно се боеше от перспективата от война. В Испания бе видял достатъчно проливане на кръв и страдания, за да му стигне за цял живот. Не искаше да участва в още сражения. Дори заряза бокса. Но с цялото си сърце се надяваше Чембърлейн да не отстъпи. Лично беше видял какво означава фашизмът в Германия, а идващите от Испания слухове бяха точно толкова кошмарни — режимът на Франко избиваше бивши привърженици на избраното правителство със стотици и с хиляди, а свещениците отново държаха училищата под свой контрол. Това лято, след като се дипломира, той веднага се записа в уелските стрелци; като на випускник на Корпуса за подготовка на офицери му дадоха лейтенантски чин. Армията активно се подготвяше за бой — изключително трудно си издейства двадесет и четири часов отпуск, за да посети майка си през уикенда. Ако днес министър-председателят обявеше война, Лойд щеше да бъде един от първите призовани. Били Уилямс дойде в къщата на улица „Нътли“ след закуската в неделя сутринта. Лойд и Бърни седяха край радиото, на кухненската маса бяха отворени вестници, а Етел готвеше свински бут за обед. Чичо Били без малко да заплаче, когато видя Лойд в униформа. — Напомня ми за нашия Дейв, това е всичко — обясни той. — Ако се беше върнал от Испания, сега щеше да е мобилизиран. Лойд никога не каза на Били истината за смъртта на Дейв. Твърдеше, че не е запознат с подробностите — Дейв бил убит в боя при Белчите и вероятно бил погребан там. Били беше преживял Голямата война, знаеше колко небрежно се отнасят с труповете на бойното поле и това вероятно засилваше мъката му. Голямата му надежда бе един ден, когато Испания най-после бъде освободена, да посети Белчите и да отдаде почит на сина си, загинал в битка за тази голяма кауза. Лени Грифитс бе другият, който не се върна от Испания. Никой нямаше представа къде може да е погребан. Беше възможно даже да е жив, в някой от военнопленническите лагери на Франко. Радиото предаде вчерашното изявление на министър-председателя Чембърлейн пред Камарата, но нищо повече. — Нямаш си и представа каква воня се носеше след това — разсъди Били. — Би Би Си не съобщава за вонята — потвърди Лойд. — Искат да звучат окуражително. Били и Лойд бяха членове на Националния изпълнителен комитет на Лейбъристката партия, Лойд — като представител на младежката секция. След завръщането си от Испания се записа отново в университета на Кембридж; докато завършваше образованието си, обикаляше страната, говореше пред организации на Лейбъристката партия и обясняваше на хората как избраното испанско правителство е било предадено от правителството на Британия, благоразположено към фашистите. Това не доведе до нищо — антидемократичните бунтовници на Франко победиха — но Лойд стана известна фигура, даже нещо като герой, особено сред младите хора с леви убеждения. Това обясняваше и избирането му в Изпълнителния комитет. Та Лойд и чичо Били присъстваха на срещата на Комитета миналата нощ. Знаеха, че Чембърлейн е отстъпил под натиска на министрите си и е изпратил ултиматум до Хитлер. Сега и двамата седяха на тръни и чакаха какво ще стане. Доколкото им беше известно, досега нямаше никакъв отговор от Хитлер. Лойд се сети за приятелката на майка си — Мод — и за семейството й в Берлин. Изчисли, че тогавашните малки деца сега би трябвало да са на деветнадесет и осемнадесет години. Питаше се дали и те са насядали около радиото и се чудят ще воюват ли с Англия. В десет часа дойде и природената му сестра Мили. Вече беше на деветнадесет, омъжена за Ейб, търговец на кожени изделия на едро и брат на приятелката й Наоми Ейвъри. Печелеше добри пари като продавачка с комисиона в един скъп магазин за облекло. Имаше амбицията да отвори свой магазин и Лойд не се съмняваше, че един ден ще го стори. При все че Бърни не би избрал тази кариера за нея, Лойд можеше да види колко е горд баща му от ума, амбицията и елегантния й вид. Днес обаче хладнокръвната й самоувереност се разпадна. — Докато беше в Испания, беше ужасно — просълзено каза тя на Лойд. — А Дейв и Лени въобще не се върнаха. Сега ти и моят Аби изчезвате някъде, а ние, жените, чакаме всеки ден новини и се питаме дали вече не сте мъртви.