Зимата на света [bg]

Граут отново напълни чашата на господин графа.

— Грийнуд беше доста мек, но каза: „Питам се колко ли време сме готови да се колебаем?“ В този момент депутатите от двете страни на камарата завикаха одобрително. Стори ми се, че Невил поиска земята да го погълне.

Фиц си взе праскова и я наряза с ножа и вилицата.

Анди настоя:

— Как приключи всичко?

— Нищо не е решено! Невил се върна в резиденцията си на „Даунинг“ №10. Повечето министри обаче са се събрали в кабинета на Саймън в Камарата — сър Джон Саймън беше министърът на финансите. — Заявяват, че няма да излязат оттам, докато Невил не изпрати ултиматум на немците. Междувременно Националният изпълнителен комитет на Лейбъристите е в сесия, а недоволните младши депутати се тълпят в апартамента на Уинстън. Дейзи винаги беше твърдяла, че не харесва политиката, но откак стана член на семейството на Фиц и виждаше всичко отвътре, тя се заинтересува и намираше драмата едновременно привлекателна и страшна. — В този случай министър-председателят трябва да действа! — включи се и тя. — О, със сигурност — съгласи се Фиц. — Преди следващото заседание на Парламента — утре по обяд — по мое мнение Невил трябва или да обяви война, или да подаде оставка. Телефонът в антрето иззвъня и икономът отиде да го вдигне. Минута по-късно се върна и съобщи: — Външното министерство, милорд. Господинът не пожела да Ви чуе по телефона, но настоя да предаде съобщение. Старият иконом изглеждаше малко объркан, сякаш му бяха говорили доста рязко. — Премиер-министърът е свикал незабавна среща на кабинета.

— Движение! — отбеляза Фиц. — Добре.

Граут продължи:

— Министърът на външните работи би желал да присъствате ако е удобно. Фиц не бе член на кабинета, но понякога заместник-министрите ги канеха да присъстват на срещи, посветени на тяхната специализация и да стоят отстрани в стаята, а не на централната маса, за да могат да отговарят на въпроси по подробностите.

Беа погледна часовника:

— Почти седем е. Предполагам, че трябва да отидеш.

— Трябва да отида. Фразата „ако Ви е удобно“ е празна любезност. Той попи устните си със снежнобяла кърпичка и излезе от стаята с накуцване.

Княгинята нареди:

— Направи още кафе, Граут, и го занеси в приемната. Може да сме будни късно през нощта.

— Да, Ваше височество.

Всички се върнаха в салона и разговаряха оживено. Ева поддържаше войната — искаше да види нацисткия режим унищожен. Щеше да се тревожи за Джими, разбира се, но се бе омъжила за войник и винаги е била наясно, че той ще рискува живота си в сражение. И Беа беше за войната, понеже немците се бяха съюзили с мразените от нея болшевики. Мей се страхуваше, че Анди може да бъде убит, и не можеше да спре да плаче. Бой не виждаше за какво две големи държави като Англия и Германия трябва да воюват заради полуварварска пустош като Полша. При първа възможност Дейзи взе Ева със себе си в друга стая, където можеха да говорят насаме. — Бой има любовница — веднага започна тя и показа на приятелката си презервативите. — Намерих това.