И се възправи сянка [bg]

Ефрейторът кимна и се метна обратно на зела си. Телохранителите на Крийд му направиха път и той пришпори животното в галоп, принуждавайки войниците, задръстили дъсчения път, да се разпръснат.

Крийд стоеше насред моста, който преминаваше през широкия Централен канал. Постави големите си ръце върху парапета и погледна безизразно към сцената на хаос. Небесен кораб се издигаше от покрива на близкия склад, претоварен с ранени войници и цивилни.

С настъпването на новия ден гражданите, които все още бяха тук, започваха да изпадат в отчаяние. Вече искаха на всяка цена да се махнат от Туме. Но Чилос и Сак на практика бяха блокирани от имперските войски, така че всеки, който се опиташе да стигне до устието на коя да е от реките, попадаше под кръстосан огън и от двата им бряга. Преди час капитан Тренч от небесния кораб „Сокол“ беше докладвал, че Чилос е почервеняла от кръвта на труповете.

Не вярват, че ще можем да ги защитим — каза си Крийд, докато наблюдаваше бъркотията от двете страни на канала.

Едва ли можеше да ги вини за това. Армията се беше довлякла до Туме разбита и преследвана от неприятеля. Изглеждаха неспособни да удържат дори един мост, камо ли пък цял град, и без тежки оръдия наистина беше доста съмнително, че ще успеят да го сторят.

Студеният бриз прокара пръстите си през дългата коса на Крийд. Той отметна глава назад и усети влажния гнил мирис на езерната трева сред останалите миризми на града. Харесваше Туме от всичките си посещения при стария си приятел Ваничиос, когато идваше, за да ходи по жени и да се напива, както правеха всички офицери ергени, а и да се възползва от целия разкош, с който разполага синът на принципария.

Отвъд Централния канал се издигаше цитаделата — древната крепост на върха на скалистия остров. Той беше заобиколен от ров под формата на канал. Сега, след като предишната нощ Ваничиос беше отпратил семейството си и цивилния персонал, в него нямаше лодки.

Приятелят му отказваше да промени решението си да остане и да се бие. Дори сега гвардейците вкарваха каруци с припаси в цитаделата за предстоящата обсада, докато на брустверите се сваляха платнищата от катапултите и стрелометите. Въпреки принципите на самия Ваничиос гвардейците му дезертираха на тълпи през цялата нощ и сега бяха останали да го защитават едва половината. Ваничиос проклинаше онези, които бяха избягали, и ги наричаше страхливци и мръсни псета. С блеснали очи убеждаваше Крийд да не евакуира армията от Туме, а да остане да отбранява града заедно с него.

За момент пламенният призив на стария му приятел беше разколебал Крийд. Беше унизително да бяга още веднъж от имперските войници. Въпреки това хладният му разум се завърна, преди да отговори.

Туме беше гроб, който чакаше да бъде запълнен. Да защитава града сега, би коствало животите на оцелелите му хора, защото резервите на Ал-Кхос с техните тежки оръдия бяха все още на три дни път — твърде далеч, за да променят нещо. Междувременно от кулите на градските порти току-що беше дошла новина, че имперските сили са започнали да възстановяват полуразрушения мост въпреки постоянния обстрел от страна на защитниците. Очакваше се, че врагът ще успее да довърши моста в рамките на един ден, ако войниците се заемат с това достатъчно упорито и безразсъдно. Крийд нямаше съмнения, че те ще го направят.