И се възправи сянка [bg]

Не можеш да блъфираш с това момиче — реши той накрая и със съжаление плъзна двете си карти напред.

Направи жест към гърнето. Твои са.

Тя прибра безизразно печалбата си. Осмели се само веднъж да хвърли поглед към Че и ъгълчетата на устните й се извиха в лека усмивка.

Дяволски добър блъф — изненадано си каза той.

Малката кучка беше изиграла всички.

Че се облегна назад и се засмя. В този момент се почувства толкова добре, че продължи да се смее. Смехът му се загуби сред глъчката на тълпата и когато най-сетне спря, той се чувстваше още по-добре. Междувременно бяха започнали раздаването на нова ръка. Той улови погледа на една от сервитьорките и й извика да му донесе малко вода и хубаво вино. Виното, което тя му донесе, беше поносимо, а водата имаше вкус на езерна.

— Как върви евакуацията? — попита Куулас.

— Не би ли трябвало лично да провериш, кореспонденте?

— Засега видях достатъчно, благодаря — тихо отвърна мъжът.

Че пасува при следващите няколко ръце — картите бяха толкова слаби, че не си заслужаваше дори да блъфира с тях. Искаше да види как ще се развие играта и какви са стиловете на другите играчи, преди да започне да действа.

Близо до бара се разрази свада с бой. Причината за нея беше мъж, който си беше извадил члена и го размахваше под подигравките на приятелите си. Строшена бе маса и напитките върху нея се разляха по пода. Барабаните на оркестъра подхванаха ритъма и музиката продължи без прекъсване в следващата песен. Сега певицата стенеше настойчиво и със страст. Думите й наподобяваха силен вой на най-чист стар кхосиански и по интонация почти приличаха на езика на алхази. Че се обърна да наблюдава изпълнението й.

Певицата беше облечена в черна тясна рокля от коприна, прилепнала по тялото. Косата й беше вдигната нагоре с фиби от лакирано дърво. Очите й бяха подчертани с черна линия. Докато пееше, поклащаше бедрата си по такъв начин, че приковаваше погледите на мъжете в помещението, а и на жените също, така че всички я зяпаха, полудели от копнеж по нея или от желание да заемат мястото й. Очите им не я изпускаха, докато пееше, хванала лицето си, гърчейки се сред кълбата дим.

— Калхалий!

Че се обърна към масата.

— Какво? — попита той момичето.

— Калхалий — изкрещя отново то, за да надвика шума. — Казват, че тя притежава това място.

Той забеляза, че момичето говори с дълбок гърлен лагоски акцент.

— Бива си я — отбеляза той, като хвърли поглед назад.

Виното го замайваше — вече го усещаше. Наведе се през масата и подаде ръка на момичето.

— Че — представи се.

— Чух — отвърна тя и го изгледа за момент, преди да стисне ръката му, след което добави: — Кърл.