Открадни си свят [bg]

Отблизо очите на Грант изглеждаха като мънички черни копчета на диоди.

— Казвал ли съм ти да идваш насам?

— О, всичко е наред, губернаторе — ухили се невъзмутимо Дог Шварц. — С момчетата се позабавлявахме чудесно. — Той вдигна глава и улови погледа на трантката. — Добрутро.

Грант Непреклонния протегна ръка, с обърната нагоре длан.

Дог Шварц взе да се тупа по безчислените джобове на комбинезона. Всички бяха натъпкани с наркотици, но все не можеше да открие този, който му трябваше. Най-сетне между пръстите му изтрака шишенце с успокоителни и той го постави върху дланта си, облечена в черна кожена ръкавица.

— Чаках ги още преди три дни — заяви Грант Непреклонния.

— Ами… тъй де — отвърна Дог. — Там долу времето тече по-бързичко.

— Не ме ядосвай.

Дъхът извираше на облаци от устните им. Дог Шварц разклати опашката си и прокара пръсти през нея.

Грант Непреклонния си мислеше, че всички затруднения всъщност са проблеми на системата. Това, от което наистина се нуждаеш, е информация, чиста и неподправена информация. Такива като Дог Шварц и чичо Чарли са само негативни функции на системата. Снабдени с мощно ентропично въздействие, те излагат на постоянен риск всякаква полезна информация, вдигайки ненужен шум във всички посоки.

Той подхвърли шишенцето с лекарства и го улови във въздуха.

— Ще ми трябва още. Кажи на чичо Чарли. И остани там, докато пратя да те извикат.

Дог Шварц изпръхтя шумно. Той метна поглед през рамо към пътя, който беше изминал.

— Добре, ще му кажа.

Грант Непреклонния огледа кръглото му лице.

— И какво означава това?

Дог Шварц се почеса по носа.

— Ами… че имах и малко друга работа. — Ясно беше, че е намислил да се върне при геймърчетата в Шахтата. Грант Непреклонния поклати бавно глава, вдигна ръка и докосна с показалец карфицата, която придържаше безупречния възел на вратовръзката му.

От острието й бликна тъничък сноп светлина и прободе Дог Шварц в лявото бедро. Мина през плата и плътта и се изгуби някъде в пода отзад.

Грант Непреклонния пристъпи напред и се надвеси над строполилия се Дог Шварц, докато си нагласяваше вратовръзката.

— Това трябва да те позабави мъничко — произнесе отчетливо той. Всичко почервеня, след това побеля и накрая се спусна черна пелена.